Барни издокара една уморена усмивка.
— Как се сети?
— Дедуктивна логика, Барн. Грети си дойде след два часа, а ти приличаш на неоправено легло. Даже не си се обръснал.
— Не съм ли? — той се попипа по бузата. — Благодаря, Лора, наистина не съм забелязал. Сега ще ми направиш ли една услуга — преди да ме оставиш на мира?
— Разбира се.
— Купи ми още едно кафе вместо онова, което ми открадна.
Тя стана услужливо, за да му донесе още една доза кофеин, а към главоболието на Барни се прибави и болка в сърдечната област.
Това ли значи „поверителност“? — почуди се той. Да не мога да говоря дори с най-добрата си приятелка в целия проклет свят!
— Лоши новини, Барни, загубихме Алисън. Първоначално той се шокира. Но блясъкът в очите на Бенет Ландсман го успокои, че не става дума за нещастен случай като Мори.
— Май някакво момче от екипа на Сет Лазаръс внезапно напуснало училището. В момента, в който чула, нашата партньорка убедила Лубар да я премести…
— Вероятно като му е обещала да не го сваля.
— Не е много галантно от твоя страна. Вярно е, но въпреки това не е галантно — Бенет се усмихна. — Говори се, че Сет борави със скалпела почти толкова добре, колкото Еръл Флин. Явно Алисън иска да си мери силите с познавач.
— Аз лично нямам нищо против. Освен че останахме с труп, който се казва Леонардо. Мислиш ли, че бихме могли да го прекръстим?
Партньорът му кимна.
— Какво ще кажеш за Франк?
— Много обикновено име — забеляза Барни. — Може да се отнася до всичко.
— Стига, Ливингстън, за истинския спортен запалянко единственият Франк е Гифърд, полузащитникът на „Ню Йорк Джайънтс“…
Умореното лице на Барни просветна.
— Всъщност след стълкновение Франк е изглеждал и по-зле.
Не можеха повече да отлагат неизбежното си разрязване на човешка плът. Отвориха учебника на Грей и започнаха внимателно да режат надолу към епикардиума.
След като поработиха около двайсет минути в мълчание, Бенет прошепна:
— Знаещ ли, тази нощ не можах да спя.
— И ти ли?
— Непрекъснато си мислех за този лабораторен час. За оня, чиито черва бяха толкова оплетени. Някак си разбирам защо е било забранено в продължение на толкова много векове.
Барни кимна.
— Знам. Това е нещо като нарушаване на спокойствието му.
— Да — съгласи се Бенет. — И тази миризма, която не можем да отмием — нещо като белега на Каин.
— Успокой се — отвърна Барни, — просто помни, че не можем да докоснем душата му.
Бенет погледна партньора си с благодарност.
— Хубав начин да погледнеш на това, Ливингстън. Един вид облекчава съвестта.
Когато продължиха безжалостно да пресяват жизнените органи на Франк, Барни виновно си помисли: „Извинявай, Мори. Не трябваше да те цитирам.“
— Напрежението започва да ми се отразява, Барн.
— Вече? За Бога, Кастелано, едва седмица е минала, а по биохимия ни чакат още неколкостотин формули.
Те седяха сами и обядваха желирани топки с незнаен произход, заляти с неразпознаваем кафеникав сос.
— Защо всички трябва да ми се облягат на рамото? — оплака се Лора.
— Кой ти се обляга?
— Цялото общежитие — поне така изглежда.
— Е, добре, сега може би знаеш аз как се чувствам, когато ме изберат за изповедник.
— Но на тебе ти харесва — възрази тя.
— Да, разбира се. Всъщност изпитвам истинско удоволствие, когато помогна на някой приятел да си разреши проблемите. Освен това е и нещо като тренировка за бъдещата ми работа като психоаналитик.
— Добре — съгласи се тя, — приятелите са едно. Но не съм длъжна да давам съвети на всяко момиче, което срещна по коридора. Ами, да му се не види, аз едва познавам Алисън Редмънд.
— А, добричката Алисън. Тя заряза нашия лабораторен екип, съблазнена от легендарния сребърен скалпел на някой си Сет Лазаръс.
— Това не е истинската причина, Барн. Било е, как да се изразя, прекалено стимулиращо за нея тялото на един конкретен човек.
— Моето или на трупа? — духовито вметна той.
— На Бенет — отговори тя с усмивка.
— О! Е, всъщност няма защо да ревнувам. Той наистина е готин. Но защо това е накарало Алисън да се отдалечи?
— Ами отгатнете, д-р Фройд! Бои се да не започне връзка.
— Доста нереалистична мечта. От къде на къде си мисли, че Бенет ще обърне внимание на гризач като нея?
Но Лора остана сериозна.
— В Харвард той беше два випуска преди мене и мога да гарантирам, че независимо от опаковката него го интересува умът.
— Тогава как те е пропуснал?
— Не е твоя работа — отвърна Лора. Но леко се беше изчервила.
— Добре — продължи Барни, — дори ако е толкова над нещата, в което все още се съмнявам, какво против има Алисън?