Но веднага щом останаха сами, ѝ довери:
— Страх ме е — баща ми… Не знам. Различен е. Май че е болен.
— Да, знам.
— Как така?
— Когато се прибрахме снощи, татко отведе мама в кабинета си и започна да ѝ обяснява нещо за „neurosis de guerra“14.
— Какво означава това на английски? — запита възбудено Барни.
— Не го знам дори на испански, Барн — призна тя.
В четири часа следобед Естел Ливингстън, която работеше на бюрото си във филиала на Бруклинската библиотека на Арми Гранд Плаза, вдигна поглед и видя Барни и Лора да разглеждат рафтовете с медицинска литература. Тя ги покани в канцеларията си, за да могат да поговорят насаме.
— Моля ви, не се тревожете — каза тя, като се опитваше да звучи убедително. — Той изобщо не е бил раняван. Това е само лек случай на снаряден шок. Бил е много близо, когато е станала голяма експлозия и ще му е нужно известно време, додето се оправи. Но от следващия срок отново ще започне да преподава.
Пое дълбоко въздух и попита:
— Сега чувствате ли се по-добре?
Двете деца кимнаха, без да продумат. После бързо си тръгнаха.
Както бе обещала Естел, същата есен Харълд Ливингстън се върна към педагогическите си задължения в „Еразмус Хол“. И както и преди, неговите ученици го намираха за чаровен и остроумен. Можеше да направи интересна дори „Галската война“ на Цезар. И създаваше впечатлението, че знае наизуст цялата антична литература.
И все пак понякога забравяше да донесе зеленчуци у дома на връщане от училището, дори когато Естел пъхаше списък в джоба на сакото му.
От момента, в който получи баскетболното табло, Барни мечтаеше за деня, когато двамата с баща му ще могат да поиграят на воля.
По време на дългото отсъствие на Харълд той непрекъснато бе преследвал майка си за подробности относно това, какъв е бил баща му „навремето“. Веднъж Естел си спомни за лятото, преди Барни да се роди. По някаква случайност в планинския курорт, където отишли на почивка, имало тенис турнир с участието на гости от други градове.
— Харълд реши да опита — просто за идеята. В колежа бил чудесен играч, въпреки че там, разбира се, нямало отбор по тенис. Както и да е, намери отнякъде ракета, излезе на игрището и след броени минути се класира за финалите! Човекът, който го победи, беше един прогимназиален учител от местния колеж и той заяви, че ако Харълд някога се е бил захванал с тенис сериозно, сега щял да бъде втори Бил Тилдън. Представяш ли си?
Барни не знаеше кой е Бил Тилдън, но определено можеше да си представи човека от снимката над камината, облечен в тенис шорти, как запраща топката чак в другия край на корта. Толкова често си мечтаеше за деня, когато ще може да покаже на татко собствените си спортни умения. Сега най-после моментът беше настъпил.
— Видя ли таблото, което д-р Кастелано закова на онова дърво? — попита небрежно той баща си един съботен ден, колкото да поведе разговора.
— Да — отговори Харълд, — изглежда много професионално направено.
— Искаш ли тримата да хвърлим по една топка — аз, ти и Уорън?
Харълд въздъхна и предпазливо отговори:
— Май че няма да ми стигнат силите да се състезавам с такива живаци, като вас. Но ще дойда да погледам.
Барни и Уорън отидоха да си обуят гуменките и после с дрибъл се отправиха към „игрището“.
Нетърпелив да покаже на баща си какво може, Барни спря на около три метра и половина от коша, подскочи и изстреля топката. За негово нещастие обаче изобщо не улучи таблото. Той поривисто се обърна и обясни:
— Това беше само за загряване, татко.
Облегнат на вратата, Харълд Ливингстън кимна, дръпна дълго от цигарата и се усмихна.
Барни и Уорън едва бяха вкарали няколко коша („Страхотно изпълнение, а, татко?“), когато нечий глас извика гневно през оградата:
— Хей, момчета, какво става, по дяволите? Как така играете без мене!
Беше Лора, ама че работа! Защо ѝ трябваше да се бърка!
— Съжалявам — извини се Барни. — Днес играта е малко груба.
— Я не ме будалкай! — тросна се тя. (Вече бе прескочила оградата.) — Мога да се ръгам наравно с вас.
В този момент Харълд извика:
— Бъди учтив, Барни. Щом Лора желае, нека опита.
Но съветът му закъсня за част от секундата, защото Лора вече бе изтръгнала топката от ръцете на Барни и дриблираше покрай Уорън, устремена към таблото. След като тримата играчи един по един стреляха в коша, Лора се провикна: