— Там прекарвахме със съпруга ми много време заедно, както би трябвало да живее едно семейство. Тук почти не го виждам.
Пейдж каза:
— Мисис Чан, знам, че сега ви е трудно, но след няколко години Том ще може да започне собствена практика и тогава работата му няма да е толкова напрегната.
Том хвана жена си за ръката.
— Виждаш ли? Всичко ще се нареди, Сай. Имай търпение.
— Разбирам — отвърна тя.
Ала в гласа й не прозвуча убеденост.
Докато разговаряха, в кафенето влезе някакъв мъж и застана до вратата. Пейдж виждаше само главата му отзад. Сърцето й заблъска лудо. Той се обърна. Беше съвсем непознат. Чан я гледаше.
— Добре ли си?
— Да — излъга Пейдж.
„Трябва да го забравя. Всичко свърши.“ Но все пак спомените за хубавите години, за веселбите, възбудата и любовта, която споделяха… „Как да забравя всичко това? Чудя се дали бих могла да убедя някой от лекарите тук да ми направи лоботомия.“
В коридора Пейдж се сблъска с Хъни. Хъни беше задъхана и изглеждаше разтревожена.
— Наред ли е всичко? — попита Пейдж.
Хъни се усмихна неловко.
— Да. Наред е. — И забърза нататък.
Хъни бе прикрепена към един лекуващ лекар на име Чарлс Айлър, известен в цялата болница като тиранин. Преди първата визитация той каза:
— Очаквах с нетърпение да поработя с вас, доктор Тафт. Доктор Уолас ми разказа за изключителния ви успех в медицинския институт. Разбрах, че ще практикувате вътрешни болести.
— Да.
— Добре. Значи ще останете с нас още три години.
Визитацията започна.
Първият пациент бе мексикански младеж. Д-р Айлър, пренебрегвайки останалите стажант-лекари, се обърна към Хъни.
— Мисля, че този случай ще ви бъде интересен, доктор Тафт. Пациентът има всички класически признаци и симптоми — анорексия, загуба на тегло, метален вкус в устата, умора, анемия, свръхраздразнителност и липса на координация. Каква е вашата диагноза? — И той се усмихна очаквателно.
Хъни го погледна за миг.
— Може да се направят няколко предположения, нали?
Д-р Айлър я погледна озадачен.
— Това е неопровержим случай на…
— Отравяне с олово? — намеси се един стажант-лекар.
— Точно така — каза д-р Айлър.
Хъни се усмихна.
— Разбира се. Отравяне с олово.
Д-р Айлър отново се обърна към нея.
— Как ще го лекувате?
— Ами има няколко различни метода на лечение, нали така? — отвърна Хъни уклончиво.
Обади се втори стажант-лекар.
— Ако пациентът е бил изложен продължително на оловното отравяне, трябва да се лекува като потенциален случай на енцефалопатия.
Д-р Айлър кимна.
— Вярно. Точно това правим. Коригираме обезводняването и смущенията в електролитния баланс и прилагаме халатотерапия.
Той погледна към Хъни. Тя кимна в знак на съгласие. Следващият пациент беше осемдесетгодишен. Очите му бяха зачервени и клепачите слепнали.
— След малко ще се погрижим за очите ви — увери го д-р Айлър. — Как се чувствате?
— Не чак толкова зле за един старец.
Д-р Айлър отметна одеялото, за да открие подутото коляно и глезен на пациента. По ходилата му имаше рани.
Д-р Айлър се обърна към стажант-лекарите.
— Подутината е причинена от артрит. — Той впери поглед в Хъни. — В съчетание с раните и конюнктивита, сигурен съм, че знаете каква е диагнозата.
Хъни изрече бавно:
— Ами може да бъде… нали знаете…
— Синдром на Райтер — вметна друг стажант-лекар. — Причината е неизвестна. Обикновено се придружава с лека температура.
Д-р Айлър кимна.
— Вярно. — Той погледна към Хъни. — Какви са прогнозите?
Отговори другият стажант-лекар.
— Прогнозите са неясни. Може да се лекува с противовъзпалителни средства.
— Много добре — отвърна д-р Айлър.
Обиколиха още десетина пациенти и щом свършиха, Хъни каза на д-р Айлър:
— Доктор Айлър, може ли да поговорим насаме?
— Да. Елате в кабинета ми.
Когато седнаха, Хъни промълви:
— Зная, че сте разочарован от мен.
— Трябва да призная, че съм малко изненадан…
Хъни го прекъсна.
— Зная, доктор Айлър. Миналата нощ не съм мигнала. Да ви кажа правичката, толкова бях развълнувана, че ще работя с вас, че… просто не можах да заспя.
Той вдигна вежди учуден.
— О, разбирам. Сигурен бях, че трябва да има някаква причина за… Искам да кажа, че успехът ви в университета е толкова фантастичен. Какво ви накара да станете лекарка?
Хъни сведе поглед и продума тихо:
— Имах по-малък брат, който пострада при катастрофа. Лекарите направиха всичко възможно, за да го спасят, но той умря пред очите ми. Умираше дълго и аз се чувствах толкова безпомощна. Реших, че ще прекарам живота, помагайки на другите да оздравяват. — Очите й се напълниха със сълзи.