Кет се обърна към Динето.
— Това е болнично отделение за бърза помощ. Аз съм дежурният лекар. Така че или не вдигайте шум, или напуснете.
Шадоу отрони:
— Мис, не знаете с кого разговаряте. По-добре да направите така, както ви казва този човек. Това е мистър Лу Динето.
— Сега, след като се запознахме — рече Динето нетърпеливо, — погрижете се за моя човек.
— Вие май имате проблеми със слуха — отвърна Кет. — Ще повторя още веднъж. Пазете тишина или напуснете. Чакат ме пациенти.
— Не можете така да говорите… — подхвана Райно.
Динето се обърна към него.
— Замълчи! — Той погледна отново Кет и тонът му се смени. — Много ще съм ви благодарен, ако се заемете с него колкото се може по-бързо.
— Ще направя всичко възможно. — Кет сложи Райно да седне на една кушетка. — Легнете. След малко ще дойда. — Погледна към Динето. — Там в ъгъла има-столове. — И се отправи решително към другия край на отделението.
— Исусе — каза Шадоу. — Тя няма представа кой си.
— Не мисля, че това щеше да промени нещо. Тази е еркек.
След петнадесет минути Кет се върна при Райно и го прегледа.
— Няма сътресение — обяви. — Имате късмет. Само сте се порязали зле.
Динето наблюдаваше как Кет умело налага шевове по челото на Райно.
Когато свърши, тя каза:
— Скоро ще заздравее. Елате след пет дни да ви махна конците.
Динето се приближи и огледа челото на Райно.
— Справихте се страхотно добре.
— Благодаря — отвърна Кет. — А сега ще ме извините…
— Чакай малко — промълви Динето. Обърна се към Шадоу. — Дай й една стотачка.
Шадоу извади от джоба си сто долара.
— Ето.
— Касата е отвън.
— Това не е за болницата. Това е за теб.
— Не, благодаря.
Динето внимателно проследи с поглед Кет, която се отдалечи и се зае с друг пациент. Шадоу каза:
— Може би не беше достатъчно, шефе?
Динето поклати глава.
— Това е едно независимо парче. Харесва ми. — Помълча малко. — Док Еванс се пенсионира, нали?
— Да.
— Добре. Искам да разучиш всичко, което можеш, за тази лекарка.
— Що?
— За да я понатиснем. Мисля, че ще ни потрябва.
7
Болниците се управляват от медицинските сестри. Старшата сестра Маргарет Спенсър работеше в „Ембаркадеро“ от двадесет години и знаеше къде бяха заровени всички трупове — буквално и фигуративно. Сестра Спенсър въртеше болницата и лекарите, които не признаваха това, ги чакаха неприятности. Тя знаеше кои лекари вземат наркотици и кои са пристрастени към алкохола, кои са некомпетентни и кои заслужават подкрепата й. Отговаряше за всички сестри, включително и за операционните. Маргарет Спенсър решаваше коя сестра в коя операционна да иде и тъй като сестрите варираха от незаменими до некомпетентни, струваше си лекарите да се разбират с нея. В нейна власт бе да прати калпава операционна сестра на сложна бъбречна операция или пък, ако харесваше лекаря, да му включи в екипа най-кадърната сестра за просто отстраняване на сливици. Сред многобройните предразсъдъци на Маргарет Спенсър бе и антипатията й към жени лекарки и към цветнокожи.
Кет Хънтър беше цветнокожа лекарка.
На Кет никак не й беше лесно. Нищо не й казваха и не вършеха открито и въпреки това предразсъдъците действаха, макар и по твърде фин начин, за да бъдат посочени с пръст. Сестрите, които искаше, бяха заети, онези, дето й изпращаха, бяха посредствени. Кет откри, че често я караха да преглежда клинично болните мъже от венерически болести. На първите няколко случая реагира като на нещо обичайно, но когато един ден й се струпаха пет-шест, обхванаха я подозрения.
В обедната почивка тя каза на Пейдж:
— Преглеждала ли си много мъже с венерически болести?
Пейдж се замисли за момент.
— Миналата седмица един. Санитар.
„Ще трябва да предприема нещо“, помисли си Кет.
Сестра Спенсър възнамеряваше да се отърве от д-р Хънтър, като направи живота й толкова неприятен, че да бъде принудена да напусне, но не бе взела под внимание колко отдадена бе Кет на професията си и колко способна бе тя. Лека-полека Кет печелеше на своя страна хората, с които работеше. Имаше природна дарба, която впечатляваше и колегите, и пациентите й. Истинската й победа обаче дойде след онова, което се разчу из болницата като номера със свинската кръв.
Една сутрин Кет минаваше на визитация с един старши стажант-лекар на име Дъндас. Стояха до леглото на пациент, който беше в безсъзнание.
— Мистър Леви е претърпял автомобилна катастрофа — съобщи Дъндас на по-младите стажант-лекари. — Изгубил е много кръв и се нуждае от незабавно кръвопреливане. В момента в болницата не достига кръв. Този човек има близки, но те отказват да дадат кръв за преливане. Направо да побеснееш.