Гюс Венабъл за миг извърна очи към мястото, където седеше д-р Тейлър. Съдебните заседатели проследиха погледа му. Венабъл поклати глава като че ли натъжен, после отново се обърна към свидетеля.
— Мистър Кронин приличаше ли на човек, който иска да даде един милион долара на доктор Тейлър?
Алън Пен отново скочи на крака.
— Възразявам! Той отново подканва свидетеля да изрази мнение.
— Отхвърля се — отвърна съдия Йънг. — Свидетелят може да отговори на въпроса.
— Не, по дяволите. Мразеше я в червата.
На свидетелското място застана д-р Артър Кейн. Гюс Венабъл каза:
— Доктор Кейн, вие сте били дежурният щатен лекар, когато станало ясно, че Джон Кронин е бил предумишлено уби… — той погледна към съдия Йънг — … убит с инсулин, вкаран в интравенозната течност на системата му. Вярно ли е?
— Вярно е.
— И впоследствие вие открихте, че доктор Тейлър е отговорна за това.
— Точно така.
— Доктор Кейн, ще ви покажа официалния болничен смъртен акт, подписан от доктор Тейлър. — Той взе един документ и го връчи на Кейн. — Ще го прочетете ли на глас, моля?
Кейн започна да чете: „Джон Кронин. Причина за смъртта: спиране на дишането вследствие инфаркт на миокарда, усложнен от белодробна емболия.“
— Или казано на езика на неспециалистите?
— В смъртния акт се твърди, че пациентът е умрял от сърдечен пристъп.
— И този акт е подписан от доктор Тейлър, така ли?
— Да.
— Доктор Кейн, това ли бе истинската причина за смъртта на Джон Кронин?
— Не. Смъртта му бе предизвикана от инжекция с инсулин.
— Значи доктор Тейлър му е инжектирала фаталната доза инсулин, а после е фалшифицирала смъртния акт, така ли?
— Да.
— И вие докладвахте за това на административния ръководител на болницата доктор Уолас, който после уведоми властите?
— Да. Сметнах го за свой дълг. — В гласа му зазвъня справедливо възмущение. — Аз съм лекар. Не приемам, че може да се отнеме животът на друго човешко същество при каквито и да било обстоятелства.
Следващият призован свидетел бе вдовицата на Джон Кронин, Хейзъл Кронин, към тридесет години и отгоре, с огненочервена коса и съблазнителна фигура, която семплата й черна рокля не успяваше да скрие.
Гюс Венабъл каза:
— Зная, че това е болезнено за вас, мисис Кронин, но трябва да ви помоля да опишете пред съдебните заседатели отношенията с покойния си съпруг.
Вдовицата попи очи с голяма дантелена кърпичка.
— Бракът ни с Джон се градеше върху любов. Той беше чудесен човек. Често ми повтаряше, че съм му донесла единствената истинска радост в живота.
— Колко години бяхте омъжена за Джон Кронин?
— Две, но той винаги казваше, че било като две години в рая.
— Мисис Кронин, съпругът ви някога обсъждал ли е с вас доктор Тейлър? Да ви е споменавал например каква страхотна лекарка е тя? Или колко много му е помогнала? Или колко много му харесва?
— Никога не е ставало дума.
— Никога?
— Никога.
— А да ви е казвал, че ще лиши вас и братята ви от наследство?
— В никакъв случай. Той беше най-щедрият човек в света. Винаги ме уверяваше, че няма нещо, което да може да ми откаже, а после, когато умре… — гласът й прекъсна — … че когато умре, аз ще съм богата жена и… — Тя не можа да продължи нататък.
Съдия Йънг каза:
— Обявявам петнадесет минути почивка.
Седнал в дъното на заседателната зала, Джейсън Къртис кипеше от гняв. Не можеше да повярва на онова, което свидетелите казваха за Пейдж. „Това е жената, която обичам — помисли си той. — И за която ще се оженя.“
— Ще се борим — увери я той. — Ще ти намеря най-добрия адвокат по наказателните дела в страната.
И веднага се сети. Алън Пен. Джейсън се срещна с него.
— Следя какво пишат вестниците — каза Пен. — Печатът вече я е осъдил за предумишлено убийство на Джон Кронин за куп пари. Нещо повече, тя признава, че го е убила.
— Познавам я — отвърна му Джейсън Къртис. — Повярвайте ми, няма начин Пейдж да направи онова, в което я обвиняват, заради пари.
— След като признава, че го е извършила — каза Пен, — значи имаме работа с еутаназия. Убийството от милосърдие е противозаконно в Калифорния, както и в повечето щати, но настроенията по въпроса са доста противоречиви. Бих могъл да защитя достойно Флорънс Найтингейл, че е чула глас свише и други подобни глупости, ала проблемът е в това, че вашата любима е убила пациент, който й е завещал един милион долара. Кое е било по-напред, пилето или яйцето? Знаела ли е за милиона, преди да го убие, или е разбрала после?