— Да, сър, двамата разговаряха известно време.
— С ниски, задавени от чувство гласове?
— Не, сър, гласът както на дамата, така и на джентълмена бе значително завишен.
— Странно. Винаги съм смятал, че влюбените си шепнат.
— Не и когато пребивават в състояние на разпра, сър.
— Мили Боже. Кавга ли е имало?
— Донякъде настървена, сър, отчетливо долитаща до кухнята, където аз четях томчето на Спиноза, което имахте добрината да ми подарите за Коледа. Вратата случайно беше открехната.
— Значи си чул всичко с личните си уши?
— От игла до конец, сър.
— Разказвай, Джийве, разказвай!
— Много добре, сър. Трябва да започна с пояснението, че господин Кук е попечител на определена сума пари, завещани на господин Портър от покойния му чичо, който, както се подразбра, е бил съдружник на господин Кук в различни делови начинания.
— Да, това го знам. Портър ми каза.
— Докато господин Кук не освободи тези пари, господин Портър не е в състояние да се бракосъчетае. Доколкото разбирам, настоящата му служба не е сред най-високо платените.
— Той продава застраховки. Не съм ли ти казвал, че си извадих при него застраховка срещу злополуки?
— Доколкото помня, не, сър.
— А също и застраховка Живот, и двете за суми отвъд границите на човешкото безочие. Орло ме убеди. Впрочем извини ме, че те прекъснах. Целият съм слух.
— Много добре, сър. И тъй, госпожица Кук подстрекаваше господин Портър да проведе разговор с нейния баща.
— За да го накара да снесе парите?
— Именно, сър. „Бъди мъж“ — я чух да казва. — „Свий му сърмите. Ревни му насреща и изтряскай с юмрук по масата.“
— Тя изрично ли упомена тези мероприятия?
— Да, сър.
— На което той отвърна?
— Че ще започне да тряска по масите в присъствието на господин Кук само когато го освидетелстват и поместят в специализирано психиатрично заведение или, както той предпочете да се изрази, в най-близката перушарница.
— Странно.
— Моля, сър?
— Не бих очаквал от Орло Портър подобно не-помня-какво.
— Дали „малодушие“ не е думата, която ви убягва, сър?
— Нищо чудно, защото започва с м. Казвам, че е странно, защото не предполагах, че тези рицари в сияйни брони се боят от разни деденца.
— Очевидно правят изключение в случая на господин Кук. От вашия разказ за визитата ви в Егсфорд Корт подразбрах, че джентълменът е донякъде безпрекословен като събеседник.
— Правилно си подразбрал. Да си чувал за капитан Блай? (Уилям Блай (1754–1817) — британски адмирал, придружил капитан Джеймс Кук при второто му околосветско пътешествие на кораба „Баунти“ в Тихия океан (1787 г.). На връщане на „Баунти“ избухва бунт, причинен от жестокото отношение на капитана към моряците. — Б. пр.)
— Да, сър. Чел съм романа.
— Аз пък гледах филма. А някога да си чувал за Джак Изкормвача?
— Да, сър.
— Е, събери ги тогава и ще получиш Кук. Всичко иде от тоя негов камшик за езда. Един мъж може да покаже твърдост и сила на духа срещу някой с нрава на гърмяща змия с хроничен запек, но сложиш ли му в ръката и камшик за езда, работата става дебела. Истинско чудо е, че измъкнах дъното на панталони те си цяло и невредимо от Егсфорд Корт. Но продължавай, Джийвс. Какво стана по-нататък?
— Мога ли да събера мислите си, сър?
— Разбира се. Събери ги до последната трошица.
— Благодаря ви, сър. Стремя се да бъда максимално последователен.
Събирането на мислите му отне между десет и петнайсет секунди, след което поднови детайлния си репортаж за размяната на крошета в мач Ванеса Кук — О. Дж. Портър, който постепенно се очерта като най-крупното спортно събитие след схватката за титлата в свръхтежка категория между Джийн Тъни и Джак Демпси преди две години в Чикаго.
— Почти незабавно след отказа на господин Портър да отиде при господин Кук, за да тряска по масите, госпожица Кук въведе темата за котката.
— Котка? Каква котка?
— Същата, която сте срещнали в Егсфорд Корт, и с която конят, наречен Картофчето, е завързал крепка дружба. Госпожица Кук убеждаваше господин Портър да я присвои.
— Господи!
— Да, сър. Самката на всеки род от мъжкия е по-отровна. (Цитат от поемата на Киплинг „Самката на всеки род“. — Б. пр.)
Гениално казано, мина ми през ума.
— Това твоя мисъл ли беше? — запитах почтително.
— Не, сър. Цитат.
— Добре, давай нататък — рекох, мислейки си колко ценни мисли е казал навремето си Шекспир. Самката на рода била по-отровна от мъжкия. Човек трябваше само да си представи леля ми Агата и нейната половинка, за да осъзнае дълбоката и мъдра истина в тези думи. — Схващам идеята, Джийвс. С котката в ръце Орло би имал солидна подплата в едни финансови преговори с татко Кук.