Глава 11
Не бих казал, че съм избухлив мъж, особено що се отнася до нежния пол, но когато всяка срещната жена започне да те пита сприхаво дали си я донесъл вече, обноските ти неминуемо страдат. Отправих й поглед, какъвто, никой племенник не би следвало да отправя на родната си леля, и с немалка рязкост изрекох:
— Ако вие, момичета, престанехте да се правите на героини от „По заповед на царя“, светът щеше да стане по-добро място за живеене. Кой да е донесъл какво?
— Котката, разбира се, пън нещастен — изрече тя във вихрения маниер, носил й навремето всеобщото възхищение на ловните дружинки. — Котката на Кук. Аз я отвличам. Или по-точно, подставено лице работи от мое име и за моя сметка. Наредих му да я донесе тук.
Изгубих, както се казва, ума и дума. Ако има нещо, което да поразява гласните струни на един племенник, то това е откритието, че за обичната му леля понятията „добро“ и „зло“ тънат в безпросветна тъма. Дълголетният опит трябваше да ме е научил, че където тази леля е замесена, няма срам и всички средства са позволени, но въпреки това аз бях… сигурен съм, че има дума, която съвсем точно го описва… А, да, знаех си, че ще се сетя… Бях втрещен.
Естествено, втрещената публика е тъкмо онова, към което всяка жена се домогва, когато има да разказва някаква история, затова не се учудих, когато тя се възползва от моето безмълвие, за да подкара нататък. Повествованието й, водено с около седемдесет и пет мили в час, започна така:
— Преди всичко трябва да разясня и на най-хилавия разум — твоя, ако си послужим с първия изпречил се пред погледа пример — в какво небрано лозе се намерих, когато дойдох да гостувам у семейство Брискоу, Когато ме покани в Егсфорд Хол, Джими ми описа в най-възторжени краски шансовете на своя кон Симла в предстоящите надбягвания. Обрисува ми го като безспорен фаворит, върху който да заложиш крупна сума пари било все едно да намериш портфейл на улицата. И аз, бедната, слаба жена, се поддадох на съблазънта. Заложих всичко, което имам под слънцето, чак до интимните части на облеклото си. Едва след като пристигнах тук и сондирах общественото мнение, разбрах, че Симла е фаворит колкото аз съм римският папа. Картофчето на Кук бил точно толкова бърз и издръжлив, колкото и той. На практика състезанието вероятно щяло да завърши наравно, освен ако… освен ако, Бърти, нещо не се провали в подготовката на едно от двете животни. Тогава се появи ти с твоята поверителна информация, че Картофчето пет пари не дава за тренировките си, ако не е тая котка да го подкокоросва, и мен отведнъж ме озари ярка светлина. „Из устата на младенци и кърмачета — си рекох. — Из устата на младенци и кърмачета.“ (Псалтир, 8.3. Смисълът е, че невинните и простодушните често, без да съзнават, казват истината. — Б. пр.)
Бих предпочел тя да сформулира мислите си малко по-иначе, но нямах възможност да й го кажа. Когато прародителката зацепи веднъж думата, тя я зацепва яко.
— Преди малко ти казах, че съм заложила на Симла всичко, което притежавам. Сега се поправям. Разбирай — значително повече, отколкото притежавам. Загубя ли, това значи, че ще трябва да ощипя издебело чичо ти Том, докато стъпя отново на крака, а ти знаеш как му се отразява на храносмилането всяка раздяла с пари. Можеш да си представиш в какво положение се намирах. Ако не беше милата Анджелика Брискоу, навярно щях да получа нервен срив. Имаше мигове, когато само желязната ми воля ме удържаше да не се изстрелям към тавана, крещейки като малаец в амок. Напрежението беше ужасно.
Аз продължавах да бъда втрещен, но тук успях да вмъкна едно „Анджелика Брискоу?“, недоумявайки къде точно се вписва тя в цялостния пейзаж, при което говорящата продължи:
— Само не ми казвай, че си я забравил. По-скоро бих очаквала вече да си й поискал ръката, както е обичайната ти практика пет минути след като срещнеш момиче, което да не е куцо, сакато или откровено отблъскващо. Но след всичкия портвайн, с който се наля, нищо чудно да не си успял да фокусираш очите си върху нея. Анджелика е дъщерята на преподобния Брискоу, Двете с нея си поговорихме надълго и нашироко, след като ти си отиде, и се оказа, че тя също е заложила мило и драго на Симла и се чуди какви ще ги дъвче, ако той загуби. Разправих й за котката и тя тутакси прегърна идеята за нейното похищение, като дори реши малкия проблем, който ме глождеше, а именно как то да се осъществи. Сам разбираш, че тая лъжица не е за всяка уста. За моята например. Тук трябва да си като ония индианци в книгите на Фенимор Купър, които четях като дете, под чийто нозе не изпуква нито една съчка, а аз не притежавам нужното телосложение.
Това беше самата истина. Допускам, че на младини прародителката е имала грацията на горска нимфа, но годините бяха донесли със себе си определена монолитност, тъй щото всяка съчка, настъпена от нея в залеза на дните й, неминуемо щеше да изтрещи като противопехотна мина.