— Но Анджелика намери изхода. Момиче на място е тази Анджелика. Обикновена свещеническа дъщеря, но надарена с всички качества на велик държавник. Тя не се поколеба нито миг. С просветлено лице и блеснали очи, тя рече: „Това е само работа за Били Греъм.“ (Известен американски проповедник. — Б. пр.)
Тук вече изтървах нишката на мисълта й. Името ми беше познато, но никога не бях го свързвал с вещина в изкуството да се пренасят котки от точка А до точка Б, още повече, когато тези котки са чужди. Дори бих очаквал по силата на професионалните си задължения господин Греъм всячески да порицае подобен вид дейност.
Споменах това на прародителката и тя ми каза, че съм изпаднал в естествено заблуждение.
— Неговото истинско име е Хърбърт Греъм, но всички го наричат Били.
— Защо?
— Провинциална духовитост. Тук много си падат по нея. Той е кралят на местните бракониери и можеш да се обзаложиш, че под неговите нозе съчките не пукат. Всички лесничеи в радиус от десет мили вече от години се мъчат да го сгащят, но без никаква надежда. Изчислено е, че седемдесет и шест цяло и осем процента от бирата, продавана в „Гъската и скакалецът“, се пие от изнурени лесничеи, които давят в нея мъката си, след като Били за пореден път ги е изиграл. Получих сведението лично от Анджелика, която е много близка с него. Та тя му разказала за нашите проблеми и той отвърнал, че ще се погрижи незабавно. За него е твърде удобно да провежда операции в Егсфорд Корт, тъй като племенницата му Марлийн работи там като миячка на съдове и никой няма да го заподозре, ако го види, че се навърта наоколо. Той винаги може да каже, че просто се е отбил да я навести. С една дума, всичко пасна толкова гладко, че човек започва да вярва, че има Господ на небето.
Бях ужасен. Намерението й да прибегне до услугите на наемен престъпник, който после щеше да я изнудва, докато е жива, ме потресе отдън душа. А колкото до Анджелика Брискоу, човек неволно се питаше накъде отиват свещеническите щерки. Опитах да я вразумя.
— Не можеш да направиш това, скъпа лельо — рекох. — То е също толкова лошо, колкото и да упоиш кон.
Ако мислите, че това накара страните й да пламнат в ален свян, значи нищо не разбирате от лели.
— Че според теб упойването на кон не е ли обичайна предпазна мярка, която всеки би взел, ако имаше тази възможност? — контрира тя.
Един Устър никога не сваля гарда. Опитах отново.
— Това е кален номер.
— Е, и какво? Малко кал никога не вреди. Дори прави насладата по-истинска.
— Какво биха казали в „Куорн“ (Ловно дружество, основано през XVIII в. в графство Лестършир. — Б. пр.) за постъпката ти? Или, ако е за въпрос, в „Пайчли“ (Ловното дружество на графство Нортхамптъншир. — Б. пр.)?
— Биха ми изпратили поздравителна телеграма. Ти не проумяваш същината на тези малки провинциални надбягвания, Бърти. Това не ти е Епсъм или Аскът (Ежегодни конни надбягвания, които представляват важно събитие в живота на английската аристокрация. Провеждат се съответно от 1711 и 1730 г. — Б. пр. ). Тук мръсните номера са в реда на нещата и дори се очакват от теб. Преди няколко години Джими Брискоу участваше в състезанието в Бридмът с кон на име Пуна. Тогава, в навечерието на старта, Кук изпрати свой човек при жокея, който го завлече в „Гъската и скакалецът“ и го напи като казак. На другия ден нещастникът имаше такъв махмурлук, че единственото му желание бе да седне на земята и да плаче. Завърши пети, като хлипаше жаловито, и заспа още преди да го извадят от седлото. Разбира се, Джими се досети какво е станало, но никога не каза и дума. И двете страни си останаха първи приятели. Едва когато Джими одруса Кук с оная глоба, задето си пасъл свинете без разрешение на общинската мера, отношенията се обтегнаха.
Изтъкнах нов ловък аргумент.
— Ами какво ще стане, ако тоя твой човек го спипат? Той ще те издаде, без да му мигне окото, и тогава репутацията ти в Мейдън Егсфорд ще се затъркаля в канавката.
— Него никога не го хващат. Той е местният Робин Худ. И нищо не може да очерни моята репутация в Мейдън Егсфорд. Аз съм твърде популярна тук, откакто изпях „Всяка сладурана обича по един моряк“ на миналогодишния селски концерт. Накарах цялата зала да ме аплодира на крака. Три биса и толкова се кланях, че се сепнах в кръста.
— Спести ми подробностите около твоите оргии — изрекох с хладина.
— Бях облечена в моряшко костюмче.
— Моля те! — извиках отвратен.