Но този път случаят беше по-така. За пръв път в живота си аз се сгодявах за момиче, което щеше да ме принуди да зарежа пушенето, да не говорим за коктейлите, и по мое мнение това правеше предмета достатъчно сериозен за двустранно обсъждане. Когато ножът е опрял до гърлото, жизненоважно е да обмениш виждания с един могъщ ум, ако имаш такъв подръка, колкото и неподобаващо да чувстваш, че е.
Затова, когато той добави: „Мога ли да ви поднеса поздравленията си, сър“, моят отговор бе в разрез с установения ред на нещата.
— Не, Джийвс, не можеш. Във всеки случай не и с пълни шепи. Пред себе си виждаш мъж, дотолкова насаден на пачи яйца, доколкото може да бъде един възпитаник на „Итън“. Аз съм загазил с двата крака, Джнйвс.
— Крайно съжалявам да го чуя, сър.
— Още повече ще съжалиш, когато чуеш обясненията ми. Виждал ли си някога гарнизон, обсаден от виещи аборигени, с патрони, изчерпани до последния сандък, който допива сетните си манерки с вода и не вижда отникъде да се приближава американската морска пехота?
— Доколкото помня, не, сър.
— Е, аз съм, грубо казано, в положението на въпросния гарнизон, само дето в сравнение с мен той е цъфнал и вързал. На моя фон може да се кичи с гирлянди и да пее „Алилуя“.
— Изпълвате ме с тревога, сър.
— Ще те изпълня и още как, и при това още нищо не си чул. Като начало ще те уведомя, че госпожица Кук, за която съм сгоден, е дама, към която питая всяческо уважение и респект, но по известни въпроси… как да се изразя?
— Възгледите ви се разминават, сър?
— Именно. И за нещастие тъкмо тези въпроси явяват не помня вече какво на цялостната ми жизнена политика. Какво имаха политиките, Джийвс?
— Допускам, че терминът, който търсите, би могъл да бъде „крайъгълен камък“, сър.
— Благодаря ти, Джийвс. И тъй, тя не одобрява куп неща, които се явяват крайъгълни камъни на моята политика. Един брак с нея неминуемо би означавал, че ще трябва да ги зачеркна от своя живот, защото тя има стоманена воля и не ще се затрудни да накара евентуалния си съпруг да скача през обръчи и да балансира бучки захар на носа си. Схващаш ли какво имам предвид?
— Да, сър. Образността е твърде колоритна.
— Коктейлите например се изключват напълно. Тя твърди, че вредели на черния дроб. Забелязваш ли между другото повсеместния упадък на нравите? В дните на добрата кралица Виктория никое момиче не би си помислило дори да спомене за черни дробове в смесена компания. (В края на миналия век, когато е царувала кралица Виктория, благоприличието е било издигнато в култ до такава степен, че например думата крак не бивало да се споменава в смесена компания, за да не навява на сексуални мисли, и от същите съображения краката на роялите са били скривани със специални драперии. — Б. пр.)
— Много вярно, сър. Франкският император Лотар, живял през деветия век след Христа, твърди, че времената се менят и ние се меним заедно с тях, или както се е изразявал той, nos et mutamar in illis.
— И това, имай предвид, не е най-лошото.
— Ужасявате ме, сър.
— В краен случай все някак ще мина без коктейли. Това ще е агония, но един Устър може да страда със стиснати зъби. Но тя казва, че трябва да се откажа и от пушенето.
— Наистина, крайно немилостив удар от нейна страна, сър.
— Да се откажа от пушенето, Джийвс!
— Да, сър. Забелязвате тръпките, които ме побиват.
— Цялата неприятност идва оттам, че госпожицата се намира под силното влияние на свой приятел с ексцентричното име Толстой. Не го познавам, слава Богу, защото явно няма да ми допадне и ако питаш мен, не е съвсем редовен. Няма да повярваш, Джийвс, но според него нямало нужда да пуши, тъй като същото удоволствие можело да се извлече и като си въртиш палците! Магарето му с магаре. Представи си само лъскава вечеря в обществото — от ония, на които „се поканвате да носите ордените и отличията си“. Кралският тост е изпит и силни мъже облизват устни при мисълта за кутията с пури, когато церемониалмайсторът обявява: „Джентълмени, можете да започнете да въртите палците си.“ Не ми казвай, че няма да се възцари безпрогледна скръб. Да си чувал някога за тоя Толстой?
— О, да, сър. Той беше прочут руски писател.
— Руски значи? Трябваше да се досетя. И на всичкото отгоре писател. Случайно да е написал „По заповед на руския цар?“
— Доколкото ми е известно, не, сър.
— Помислих, че може да е използвал псевдоним. Защо казваш „беше“? Не е ли вече между нас?
— Не, сър. Почина преди години.
— Така му се пада. Да си въртиш палците! Щях да избухна в смях, ако тя не ми беше казала, че не трябва да се смея, защото друго нейно приятелче, някой си Честърфилд, никога не го правел. Е, може да не се притеснява. Както са тръгнали нещата, няма да имам много поводи за смях. Защото все още не съм споменал основната пречка за този брачен съюз. Не си вади прибързания извод, че имам предвид включения в пакета на сделката татко Кук. Съгласен съм, че той е напълно достатъчен, за да помрачи всеки хоризонт, но това, което терзае ума ми, е мисълта за Орло Портър.