А онова, което той можеше да стори на Ванеса в гнева си, не бе малко. Тя, както вече изясних, бе горда красавица, но баща като татко Кук е способен да накара и гордата красавица да помисли три пъти, преди да сгази лука. Ако и да не може вече да й нашари дупето с бастуна си, както в добрите стари дни, той е напълно способен да й отреже джобните пари и да я изпрати при баба й в Търнбридж Уелс, където тя ще трябва да се грижи за седем котки и да посещава по три свети литургии в неделен ден. Да, човек можеше да разбере защо тя се панирва, виждайки го да си завързва обувката на алеята на Сладуранската Къщурка, което, забравих да отбележа, бе името на моята щаб-квартира. (Впоследствие научих, че била собственост на братовчедката на госпожа Брискоу, която рисувала с акварели.)
И ако тя се бе панирала, то аз също с известна тръпка — и то немалка — очаквах появата на своя посетител. Тръпка, която категорично отказа да премине, щом съзрях, че е взел със себе си и камшика за езда. При предишната ни среща не съумях някак да се проникна с топлота и обич към него, а имах чувството, че и сега нямаше да се проникна, но трябва да му призная едно — този човек не си губеше времето. Бързата му, отривиста реч не признаваше отегчителни встъпления, а хващаше бика право за рогата. Навярно това е задължително качество, за да водиш успешно едър бизнес.
— Е, господин Устър, както разбирам, че се наричате сега, може би ще ви интересува да узнаете, че майор Планк, който си беше изгубил паметта, снощи си я възвърна и ми разказа всичко за вас.
Това беше кофти удар и фактът, че го бях очаквал, не го правеше по-приятен. Колкото и странно да бе, не изпитах никаква враждебност спрямо Кук, държейки Планк единствено отговорен за цялата конфузност на положението. Той толкова лесно можеше, газейки години наред до колене сред отровни змии, гущери и човекоядци пуми, да не им се изплъзва чак толкоз ловко и да се спомине кротко, оплакван от близки и роднини. А ето че вместо това проклетото старче оцелява и тръгва да вгорчава живота на нагледните примери за градски младежи, които просто искат да ги оставят на мира, за да възстановят деликатното си здраве.
Кук продължи, ставайки от секунда на секунда все по-гаден.
— Вие сте изпечен мошеник, известен сред съобщниците си като Джо Тиролеца, и последното ви престъпление е опитът да продадете на майор Планк ценна статуетка, която сте откраднали от сър Уоткин Басет от Тотли Тауърс. Били сте заловен от инспектор Уидърспун от Скотланд Ярд, за щастие преди да осъществите нечестивия си замисъл. Виждайки ви сега на свобода, си правя извода, че вече сте излежали присъдата и в момента сте на служба при полковник Брискоу, който ви е наел да откраднете моята котка. Имате ли да кажете нещо?
— Да — казах аз.
— Не, нямате — каза той.
— Мога да обясня всичко — казах аз.
— Не, не можете — каза той. И Бога ми, внезапно осъзнах, че е прав. Едно обяснение би включило обстоен психологически портрет на сър Уоткин Басет, още един на чичо ми Том, трети на Стефани (Стифи) Бинг, сега вече госпожа Смрадльо Пинкър, четвърти на Джийвс, и би отнело най-малко два часа, и то при условие, че той слуша внимателно и не ме прекъсва, което, разбира се, беше изключено.
При тези обстоятелства аз се оказах, както му е думата, в небрано лозе и в главата ми вече назряваше мисълта, че най-мъдрият ход ще е ей сега да го лиша от присъствието си, да започна да тичам и да не спирам, докато не достигна северните покрайнини на Шотландия, когато нещо като експлозия на газов тръбопровод ме изкара от унеса и аз видях, че той държи в ръце тънкото томче, което Ванеса с първосигналния си ум бе забравила като бледоморава улика върху дивана.
— Тая книга! — изрева той.
Сторих всичко по силите си.
— А, да — рекох. — Най-новото от Реджи Спрокет. Отдавна следя неговите творби. Един блестящ млад поет, от когото критиците очакват велики дела. Това тук, в случай, че ви интересува, са авангардни есета. Просто са великолепни. Не само стилът, но и мисълта в тези малки бисери…
Гласът ми замря. Тъкмо се канех да му препоръчам да си купи томчето, когато видях, че мигът не е подходящ. Той се бе вторачил в заглавната страница с посвещението.
Ръката му улови по-здраво дръжката на камшика.
— Дъщеря ми е идвала тук.
— Тя действително намина за малко.
— Ха!
Разбрах какво означаваше това „Ха!“ То беше съкращение от „Е сега вече ти смъкнах кожата“. Миг по-късно той използва и по-дългата версия, явно разяждан от съмнения, че се е изразил достатъчно ясно.
Ако дойдехте при мен и кажехте: „Устър, хванахме се тук на един бас, кое според теб е за предпочитане — да те изкормят с голи ръце или да ти смъкнат кожата от бой?“ — щях да се затрудня да ви отговоря. И двете са неща, които човек би предпочел да се случат на ближния му. Но мисля, че все пак бих дал гласа си в полза на второто със задължителното условие, че действието се развива в тясно помещение, защото при това положение онзи с камшика осъзнава, че е изправен пред нелека задача. Квадратурата на всекидневната в Сладуранската Къщурка не позволяваше пълно разгръщане. Кук трябваше да се ограничи до къси махове, които пъргав мъж като мен не срещаше големи затруднения да избегне.