И докато аз го гледах безмълвен поради глътване на езика и наченки на трупно вкочаняване, той се оттегли.
Все още продължавах да се цъкля към мястото, където беше стоял, каейки се горчиво, задето бях пуснал Джийвс да скитори и да си пилее времето в гуляи с разни лели, макар да знаех, че във всеки миг може да ми се наложи да прибягна до неговия съвет и морална подкрепа, поради което мина доста време, преди да осъзная, че телефонът се скъсва да звъни.
Както и предполагах, беше сестрата на покойния ми баща Далия, и още в първите секунди стана ясно, че тя току-що е разговаряла с Били Греъм и е научила страшната вест. В покъртителна тирада, където той фигурираше като долен плъх, тя заклейми неговия официален отказ да изпълни свещения си дълг.
— И при това ми излезе с някаква налудничава история, че открил Кук в твоята гостна, увит в покривка и с картина на шията, и сега се боял да се доближи до Егсфорд Корт. Дали не е имал халюцинации?
— Не, лельо, това е самата истина.
— Искаш да кажеш, че той действително е стоял там увит в покривка и с картина на шията?
— Да.
— И на какво според теб се дължи?
— Имахме едно дребно разногласие.
Тя изсумтя като локомотивна свирка.
— Значи не друг, а ти си виновен, задето оня пор Греъм е напълнил гащите?
— В известен смисъл, да. Нека ти обрисувам накратко епизода — рекох и го направих. Когато свърших, тя заговори отново и тонът й бе зловещо спокоен.
— Можех да се досетя, че ако съществува и най-малката възможност да се оплескат тези тъй деликатни преговори, ти начаса ще я оползотвориш. Е, след като ти си причината Греъм да се запъне като магаре на мост, ще трябва да заемеш неговото място.
Очаквах това. Греъм, не бива да се забравя, беше излязъл с идентично предложение. Бях решен да го изтръгна още в зародиш.
— Не! — казах.
— „Не“ ли каза?
— Не казах.
— Страх те е, а?
— Не се срамувам да го призная.
— Ти не би се срамувал да признаеш практически нищо. Къде е гордостта ти? Или си забравил своите славни предци? По времето на Кръстоносните походи е имало един Устър, който щял сам да спечели битката при Яфа (Има се предвид завземането на Яфа от кръстоносците през ХІІ век. — Б. пр.), ако не бил паднал от коня си.
— Не се и съмнявам, но…
— Ами онзи, дето участвал във Войната на полуострова? (Става дума за войната на Пиренейския полуостров (1808–14) между Англия и Португалия. — Б. пр.) Уелингтън все повтарял, че никога не е имал по-добър шпионин от него.
— Много е възможно. И при все това…
— Значи не искаш да се покажеш достоен за техния светъл завет?
— Не и ако за целта трябва да пресека отново пътя на Кук.
— Е, щом не искаш, значи не искаш. Бедният стар Том, какви ли страдания го чакат. А, като стана дума за Том, тази сутрин получих писмо от него. Цялото беше посветено на великолепната вечеря, която Анатол приготвил предишния ден. Трябва да ти го дам да го прочетеш, истинска поезия е. Очевидно Анатол е бил споходен от оная муза на съвършенството, която понякога навестява френските готвачи. В послеписа Том казва: „Милият Бърти, как би се радвал, ако беше тук.“
Аз съм доста прозорлив и черната неизречена заплаха зад думите й не ми убягна. Тя правеше завой от железния юмрук към юмрука в кадифена ръкавица, или по-скоро обратното, като, без да бъде груба, ме известяваше, че ако не се превия пред нейната воля, ще ми бъдат наложени санкции, при които ще видя ястията на Анатол само през крив макарон.
Направих великия избор.
— Нито дума повече, скъпа лельо — рекох. — Аз ще върна котката в нейния дом. И ако по време на акцията Кук изскочи иззад някой храст и ме опече на шиш, то какво от туй? Само още един самотен надгробен камък ще се белее сред хълмовете. Какво каза?
— Само мълвях: „Спасителю мой“ — отвърна пра-родителката.
Глава 17
Проявявайки малодушие при така създалите се обстоятелства, аз бях по-скоро за съжаление, отколкото за упрек. Помня как веднъж, принуден да се опълча срещу леля Агата и твърдо да откажа да приютя под покрива си синчето й Томас по време на училищната му ваканция, за да го разведа (А) из Британския музей, (Б) из Националната художествена галерия и (В) да гледам заедно с него пиеса от някой си Чехов в „Олд Вик“, аз споделих с Джийвс тревогата си относно последствията и неговото становище бе, че състоянието на духа ми е напълно в реда на нещата.