— И нямаш представа колко си прав, Бърти. Провалът бе пълен. Не можеше да е по-пълен дори ако се опитвах да измъкна пари от чичо Скрудж.
— Разкажи ми всичко, Орло.
— Ако имаш една свободна минутка, Бърти.
— Щом е за теб — винаги, Орло.
— Не бързаш ли за някъде?
— Не, тук ми харесва.
— И на мен. И тъй значи, пристигнах аз и казах на иконома, че искам да говоря с господин Кук по много важен въпрос. Той ме въведе в библиотеката и там заварих папърдака, захапал дебела пура. Още щом го съзрях, се уверих, че съм подбрал момента правилно. Пурата явно бе предшествана от обилна вечеря, а в чашата до лакътя му имаше бренди. Не можеше да има съмнение, че човекът се е натъпкал до кътниците. Следиш ли мисълта ми, Бърти?
— Като хрътка, Орло.
— С него имаше още един мъж. Някакъв африкански изследовател, доколкото разбрах.
— Майор Планк.
— Присъствието му бе доста смущаващо, защото той настояваше да ни опише детайлно ритуалите за плодородие на племето мбонго от поречието на Конго, които, уверявам те, хич не са за разправяне. Но накрая все пак се разкара и аз можах да отворя дума по същество. И както се казва, цъфнах и вързах. Кук отказа да изкиха дори едно пени.
Зададох въпроса, който отдавна ми беше на езика. Не че чак толкова се тревожех за финансовото състояние на Орло, но все пак любопитството ми бе подразнено.
— Каква е точно уговорката за твоите пари, Орло? Предполагам, че Кук не може просто ей тъй да ги стиска.
— Може, докато не стана на трийсет години.
— А на колко си сега?
— На двайсет и седем.
— Е, значи само след три…
Тук за пръв път у него проблесна старият Орло Портър, който тъй бленуваше да ме изкорми с голи ръце. Не твърдя, че на устата му излезе пяна, но само защото беше прекалено тъмно, за да видя добре.
— Да, ама аз не искам да чакам още три години, по дяволите. Знаеш ли какво ми плащат от застрахователната компания? Жалки трохи, колкото да не пукна от глад. А аз съм мъж, който обича хубавите неща. Искам да живея нашироко.
— Апартамент в Мейфеър? (Луксозен район на лондонския Уест Енд — Б. пр.)
— Да.
— Шампанско с всяко ядене?
— Да.
— Лъскави ролс-ройси?
— И ролс-ройси също.
— И, естествено, по нещичко за закъсалия пролетариат? Сигурно ще искаш да разделиш с него излишъка си от средства.
— Няма да има никакъв излишък.
Затрудних се какво да кажа. Никога преди не бях обменял възгледи с жив комунист и откритието, че той не си пада кой знае колко по закъсалия пролетариат, ми дойде като шок. Мина ми през ума да гопредупредя, че момчетата в Кремъл много ще се разстроят, ако го чуят, но реших да не се пъхам между шамарите и смених темата.
— Между другото, Орло — рекох, — какво те доведе насам?
— Не ме ли слуша досега? Дойдох да видя Кук.
— Имам предвид басейна.
— Не знаех, че е тук.
— Стори ми се, че яко си беше плюл на петите. Бързаше ли за някъде?
— Бягах от едно куче, което искаше да ме изяде.
— Едро добиче с щръкнали уши?
— Да. Познаваш ли го?
— Срещали сме се. Но то не е искало да те изяде.
— Нахвърли се отгоре ми.
— То се хвърля върху всички с най-дружески намерения. Това е неговият начин да изрази чувствата си.
Орло изпусна дълга въздишка на облекчение. Тя щеше да бъде още по-дълга, ако не беше изгубил дъното под краката си, изчезвайки в дълбините. Зашарих с ръка наоколо и го изтеглих, а той ми благодари.
— Няма защо — рекох.
— Да знаеш какъв камък ми смъкна от сърцето, Бърти. Вече се чудех как ще се прибера здрав и читав в странноприемницата.
— Ще те откарам с колата.
— Не, благодаря. След като ме посвети в чистотата на мотивите на онова куче, предпочитам да повървя пеш. Тъкмо няма да настина. Между другото, Бърти, има само една точка, която бих искал да ми разясниш. Ти самият какво търсиш тук?
— Аз ли? Просто се разхождам.
— Видя ми се малко странно, дето киснеш в басейна.
— А, не. Реших да се поразхладя, Орло, това е всичко.
— Разбирам. Е, лека нощ, Бърти.
— Лека нощ, Орло.
— Нали мога да разчитам на достоверността на сведенията ти относно кучето?
— Напълно, Орло. Животът му е преизпълнен с нежлост и стихиите са тъй примесени у него, че Майката природа спокойно би могла да стане и да се похвали с него пред света (Приблизителният цитат е от „Юлий Цезар“ на Шекспир — Б. пр.) — рекох аз, припомняйки си един от многото афоризми на Джийвс.
Няколко минути по-късно, с обилно стичаща се от снагата ми вода, но с песен в сърцето, аз напуснах басейна и се упътих натам, където бях оставил колата. Освен дето пееше, сърцето ми би трябвало, естествено и да кърви за Орло, тъй като си давах сметка още колко има да чака, докато се сдобие с всички онези хубави неща, които с такава обич сподели с мен, но екстазът от успешната раздяла с котката оставяше твърде малко място за съчувствие към чуждите тревоги. Трябва неохотно да призная, че грижата ми за Орло бе напълно съпоставима с неговата за закъсалия пролетариат.