— А! С вас сме се виждали някъде. Никога не забравям лица. Не се ли казвахте Алън, Алънби, Александър или нещо подобно?
— Устър — отвърнах, облекчен издъно. Бях очаквал болезнена сцена.
Той поцъка с език.
— Можех да се закълна, че започва с Ал. От проклетата малария ще да е. Пипнах я в Екваториална Африка и ми се отразява на паметта. Тъй, значи сте си сменили името. Да не ви преследват тайни врагове?
— Не, никакви тайни врагове.
— Обикновено това е причината човек да си смени името. Аз например трябваше да сменя моето, след като застрелях вожда на племето мгомби. При самозащита, разбира се, но върви обяснявай на опечалените му вдовици и роднини, които даваха мило и драго да ме докопат. Ако бяха успели, щяха да ме опекат жив на бавен огън, а това е нещо, което един мъж се старае да избегне. Но аз ги изиграх. Планк бе името на онзи, когото търсеха, и дори за миг не им мина през ума, че аз вече се казвам Джордж Бърнард Шоу. Не им сече много пипето по тая част. Е, Устър, как я караш, откакто се видяхме за последен път? Кукуряк, а?
— Благодаря, добре съм. Като изключим, че имам петна по гърдите.
— Петна? Лоша работа. Колко са?
Отвърнах, че не съм извършил точно преброяване, но са доста, при което той поклати сериозно глава.
— Или е бубонна чума, или шистосоматоза (Хронично тропическо заболяване, предизвиквано от заразена вода, при което се появяват обриви, сърбежи и т. н. — Б. пр.). На един от моите носачи му избиха такива петна по гърдите и още преди залез-слънще го погребахме. Налагаше се. Крехки същества са тия туземци, макар че не им личи, като ги гледаш. Хващат всичко, което се въди наоколо — бубонна чума, шистосоматоза, жълта треска, хрема… Е, Устър, радвам се, че се видяхме пак. Бих те поканил на обед, но трябва да бързам за влака. Заминавам за провинцията.
И той ме остави, както можете да се досетите, в известен трепет. Известно е, че Бъртрам Устър е неустрашим мъж, когото не можеш накара току-тъй да си глътне езика, но тези приказки за туземни носачи, погребани преди залез-слънце, възбудиха у мен немалка тревога. А и първият сблъсък с Е. Джимпсън Мъргатройд не допринесе за нейното уталожване. Типтън, който ми го беше описал като дърт темерут, не би могъл да се изрази по-точно. Той имаше тъжни умислени очи, провиснали мустаци и толкова силна прилика с жаба, която още от попова лъжичка не е спирала да съзерцава мрачната страна на живота, че душата ми слезе директно в петите.
При все това, както често се случва, когато опознах Е. Дж. Мъргатройд по-отблизо, той съвсем не се оказа чак такъв гробар, какъвто изглеждаше на пръв поглед. След като ме претегли, върза ми онова гумено нещо на бицепса, премери ми пулса и ме очука отвсякъде като прилежен кълвач, той най-сетне живна и думи на утеха заструиха от устата му като шампанско от бутилка.
— Не мисля, че имате особени причини за безпокойство — рече.
— Така ли? — отвърнах, възроден. — Значи не е чума или шистосоматоза?
— Разбира се, че не е. Кой идиот ви напълни главата с тия глупости?
— Майор Планк. Мъжът, който беше тук преди мен.
— Не бива да слушате какво ви говорят хората и най-вече Планк. Навремето бяхме съученици. Гламавия Планк, тъй му викахме. Не, петната не са нищо особено. Ще изчезнат сами след няколко дни.
— Златна ви уста — рекох аз, а той каза, че се радвал, задето вече съм по-спокоен.
— Но… — добави.
Това ме попари.
— Но какво?
Той изглеждаше като пророк от местен мащаб, готвещ се да порицае населението за неговите грехове. Впечатлението се създаваше предимно от мустаците, но и веждите допринасяха с каквото можеха — пропуснах да спомена, че бяха рунтави, — и аз долових, че сега вече няма да ми се размине.
— Господин Устър, вие сте нагледен пример за градски младеж.
— О, благодаря — отвърнах, тъй като на човек му е приятно да чуе комплимент.
— И като всички младежи от вашия тип не давате пет пари за своето здраве. Пиете прекалено много.
— Само при специални поводи. Снощи например помагах на едно приятелче да отбележи щастливия завършек на чистата си младежка любов и може леко да съм се наквасил, но това рядко се случва. Устър-Едното Мартини, тъй ми викат близките.