Не ме накараха да чакам дълго.
— Ха! — рече Кук, като грабна животното и го притисна към гръдта си. Явно интересът му към всякакви избягали щерки беше изстинал начаса.
— Казах ти, че само Джо Тиролеца ще да я е откраднал — доволно се обади Планк. — Тъкмо затова се навърташе край конюшните оня ден. Дебнел е сгоден случай.
— Чакал е своя час.
— Виж го само как млъкна като подмокрен.
Той беше прав. Аз не можех да обеля дума. Да оправдая себе си, означаваше да изложа прародителката на присъдата на обществено мнение. Нямаше смисъл да ги убеждавам, че съм се опитвал нееднократно да върна котката. Положението ми можеше да се опише като „оплетен в мрежата на съдбата“, който израз ми хрумна, а хрумне ли ти този израз, най-добре да си траеш. Ако не вярвате, питайте момчетата от Дартмур или Пентънвил (Известни английски затвори — Б. пр.). Можех единственода се надявам, че радостта от лелеяната среща ще смекчи сърцето на Кук и ще го накара да ме пусне по живо по здраво.
Къде ти.
— Ще настоявам за присъда, която да послужи за урок на други като него — рече той.
— А междувременно — не пропусна да се намеси досадникът Планк, — дали да не го поблъскам с бастуна по главата? Зулуският боздуган щеше да е по-уместен, но за жал го оставих в стаята си.
— Мислех да те помоля да доведеш полицай.
— А ти какво ще правиш през това време?
— Ще отнеса котката при Картофчето.
— Ами я си представи, че като излезем и двамата, той вземе, че офейка?
— Тук имаш право.
— Когато в племето мбонго от поречието на Конго хванат някой да краде, го връзват върху първия срещнат термитник, докато доведат уала-уала, както на местния диалект наричат съдията. Доста е неприятно за обвиняемия, особено ако не обича термити или ако уала-уала е заминал за уикенда, но кой му е крив, че пипа чуждото. Тук термитите, разбира се, са малко кът, но затова пък можем да го вържем за дивана. За целта ще трябва само да накъсаме малко шнурове от завеси.
— Хайде тогава.
— Не е зле и да му запушим устата, че иначе ще опищи цялото село.
— Скъпи Планк, ти винаги мислиш за всичко.
Аз съм голям любител на криминални романи и често съм се чудил как ли се чувстват героите, когато лошият ги омотава от глава до пети, което той, общо взето, прави час по час. Сега можех на собствен гръб да добия приблизителна представа, но, разбира се, само приблизителна, тъй като те почти винаги са завързани за буре с барут със запалена свещ отгоре, което несъмнено е далеч по-пикантно.
На мен тази допълнителна атракция ми бе спестена, но дори и така далеч не пребивавах в слънчево настроение. Мисля, че запушалката в устата ми бе тази, която попарваше моя ентусиазъм. Планк беше наврял между горната и долната ми челюст своята кесия за тютюн, а тя бе твърде силно пропита от вкуса на африкански изследовател, за да ми доставя наслада. Ето защо изпитах неизразимо облекчение, когато отвън се чуха стъпки и аз разбрах, че Джийвс се е завърнал от своя гуляй с госпожа П. Б. Пигът от Балморъл, Мейфкинг Роуд.
— Добро утро, сър — каза той, без да изрази капка изненада, че ме заварва завързан за дивана с шнуровете от завесите, както не би я изразил и ако видеше, че ме яде крокодил от долното поречие на Замбези, макар че във втория случай се надявам да изпусне една въздишка на съжаление.
Като изрази предположението, че ще се чувствам по-удобно без тях, той ме освободи от въжата и кесията за тютюн.
— Закусили ли сте, сър? — запита и аз му отговорих, че съм.
— Тогава може би малко кафе?
— Страхотна идея. И го направи по-силно — добавих с надеждата да отмия вкуса на черния континент от устата си. — А когато се върнеш, ще ти разправя история, от която ще подскочиш като седнал върху торба със съскащи ехидни.
Разбира се, тук напълно грешах. Съмнявам се, че той дори би повдигнал вежда, ако някой ден откри еше споменатия чудат звяр от Откровенията на Йоана в кухненската мивка. Когато се завърна с димящото джезве и аз се заех до го посвещавам в премеждията си, той ме изслуша внимателно, но без да дава никакъв признак, че оценява чутото като една от сензациите на сезона. Едва когато му споменах за сдобряването между Орло и Ванеса, освободило ме от всякакви задължения към последната, искрица интерес разчупи смръзнатите му черти. Мисля дори, че щеше да му отпусне края дотам, че да ми поднесе почтителни поздравления, ако в този момент в стаята не беше нахлул Планк.