Той беше сам. Можех да му кажа, че е безполезно да се мъчи да открие Мейдън Егсфордските сили на реда по това време на деня. Те наброяват всичко на всичко един оперативен работник и сутрин той обхожда местността с велосипеда си.
При вида на Джийвс по лицето мусе изписа потрес.
— Инспектор Уидърспун! — извика той. — Направо е невероятно как Скотланд Ярд винаги пипва когото трябва. Навярно от седмици следвате като хрътка дирите на Джо Тиролеца, без той дори да подозира, че инспектор Уидърспун, мъжът, който никога не спи, е дебнал всеки негов ход. Е, не бихте могли да го настигнете в по-подходящ момент, защото в добавка към онова, за което полициятаа го търси, той открадна и една много ценна котка, собственост на моя приятел Кук. Беше я укрил в този дом. Но ме учудва, че сте го отвързали от дивана. Винаги съм смятал, че полицията особено държи нищо да не се пипа по сцената на престъплението.
Трябва да призная, че нямах думи, но затова пък Джийвс ги имаше в изобилие.
— Не мисля, че ви разбирам — рече той с тъй хладен тон, че Планк навярно съжали, задето не си е сложил вълнените зимни гащи. — И мога ли да узная защо ме наричате инспектор Уидърспун? Аз не съм никакъв инспектор, а още по-малко Уидърспун.
Планк поцъка нетърпеливо с език.
— Разбира се, че сте — отвърна. — Съвсем ясно си ви спомням. Остава да ми кажете, че не сте арестували този мъж в моя дом в Глостършир, когато се опитваше да ми измъкне пет лири чрез измама.
Джийвс не носеше безукорен батистен ръкавел, в противен случай положително би изтърсил някоя прашинка от него. Той усили хладината в своя тон.
— Вие грешите във всяко едно отношение — рече. — Господин Устър има средства в излишък, поради което изглежда крайно невероятно да се опитва да ви отнеме чрез измама някакви си пет лири. Мога отговорно да се позова на финансовото състояние на господин Устър, тъй като съм негов личен адвокат и се занимавам с ежегодното оформяне на данъците му.
— Разбра ли сега, Планк — намесих се вече и аз. — За всеки здравомислещ човек е ясно, че страдаш от халюцинации, вероятно защото си стоял твърде дълго на слънце, докато си досаждал на местното население на Екваториална Африка. На твое място щях да тичам право при Е. Дж. Мъргатройд да ми даде някакво лекарство. Не бива да позволяваш това нещо да се разпространи. Ще бъде крайно глупаво, ако перколясаш съвсем и се наложи да те заровим преди залез-слънце.
Планк видимо се спаружи. Той нямаше как да побледнее под тена си, защото имаше толкова много тен, че под него не можеше да се побледнее. Но той изглеждаше много замислен и аз си представях какво му минава през задръстения ум. Явно се питаше как ще се разбере сега със своя приятел Кук, когото с това връзване на хора по дивани бе превърнал в съучастник в нанасяне на тежки морални и телесни повреди и какво ли още не.
Тези африкански изследователи съобразяват бързо. Около пет секунди му бяха нужни, за да реши, че всъщност няма защо да стои и да се обяснява с Кук. После драсна по градинската алея с крайна цел най-вероятно Мбонго на река Конго или някое друга уютно местенце, където дългата ръка на закона да не може да го достигне.
Естествено, първото нещо, което сторих след напускането му, бе да изразя дълбоката си признателност към Джийвс за неговото неоценимо съдействие. Щом свърших с това, минахме на по-светски теми.
— Добре ли прекара снощи, Джийвс?
— Крайно задоволително, благодаря ви, сър.
— Как завари леля си?
— В началото беше донякъде обезсърчена.
— Че защо?
— Изгубила котката си, сър. Заминавайки на почивка, я поверила на грижите на една своя позната и животното забягнало.
Зяпнах. Беше ме озарила внезапна идея. Ние от рода Устър сме така. Постоянно ни озаряват внезапни идеи.
— Джийвс! Дали е възможно… Допускаш ли, че…
— Да, сър. Тя ми я описа до последната подробност и няма никакво съмнение, че това е същото животно, пребиваващо понастоящем в Егсфорд Корт.
Ударих две-три безгрижни стъпки степ. Мога да разпозная един щастлив завършек, щом го видя.
— Тогава значи Кук ни е в ръчичките!
— Действително, така изглежда, сър.
— Ще отидем при него и ще му кажем, че може да ползва котката до приключване на състезанието, ако заплати, разбира се, подобаваща сума на твоята леля. Това се казваше отдаване под аренда, нали?
— Да, сър.
— И като добавка ще поставим условие… Условие, нали така?
— Да, сър.
— Да даде парите на Орло Портър. Бих искал да видя въпроса с Орло и Ванеса уреден. Няма начин да откаже, защото котката му е необходима, а ако опита някакъв номер, го перваме през ръцете с едно обвинение в морални и телесни повреди. Прав ли съм, Джийвс?