— Без съмнение, сър.
— И още нещо. От известно време насам си мисля, че трескавият ритъм на живот в Егсфорд Корт едва ли е онова, което Е. Джимпсън Мъргатройд е имал предвид, когата ме изпрати на пълен отдих в провинцията. Нужно ми е едно по-тихо и спокойно място, каквото е може би Ню Йорк. Дори да ме ограбят посред бял ден на улицата, какво толкова? С времето вероятно и с това се свиква. Съгласен ли си, Джийвс?
— Да, сър.
— И подкрепяш идеята да сдъвчем татко Кук?
— Да, сър.
— Тогава да вървим. Колата ми е отвън. Следваща спирка Егсфорд Корт.
Глава 20
Беше около седмица след пристигането ни в Ню Йорк, когато, изпълнен със светлото ликуване на младостта, аз седнах на масата за закуска, за да открия до чинията си писмо с английска марка. Почеркът ми беше непознат и аз го бутнах настрани с намерението да се заема с него по-късно, когато съм си подложил добре с шунка и яйца. По правило постъпвам така с писмата, които получавам на закуска, защото, ако са гадни и ги прочетеш на гладен стомах, целият ти ден тръгва на терсене. А в тези неспокойни времена рядко се срещат хора, които да пишат нещо друго, освен гадости.
Около половин час по-късно, вече освежен и подкрепен, аз отворих плика и разбрах защо почеркът ми се е сторил непознат. Подателят бе моят чичо Том, а той не ми беше писал още от училищните ми години, когато, не може да му се отрече, винаги прилагаше по един запис за пет или десет шилинга.
Ето какво прочетох:
Скъпи Бърти,
Ти несъмнено ще се учудиш, че получаваш настоящото от мен. Пиша ти от името на твоята леля, която претърпя печален инцидент и в момента носи ръката си на превръзка. Злополуката станала през последните дни на престоя й в Съмърсет у семейство Брискоу. Ако добре съм я разбрал, имало празненствопо случай победата на Симла, коня на полковник Брискоу, в много важно състезание, и тъкмо в разгара му една тапа от шампанско, изхвърчайки от бутилката, я цапнала тъй силно по върха на носа, че тя изгубила равновесие и паднала, наранявайки китката си.
Следваха около три страници за времето, подоходния данък (който не му допадал) и новите постъпления в колекцията му от старо сребро, а накрая — послепис:
P.S. Леля ти ме помоли да приложа тази вестникарска изрезка.
Не можах да намеря никаква вестникарска изрезка и предположих, че е забравил да я пъхне в плика. Но после я съзрях да лежи на пода.
Вдигнах я. Беше от „Бридмътски страж“, най-вероятно отпечатана и в „Ежедневник на Съмърсетския фермер“ и „Южен наблюдател“ — органите, отразили с такъв възторг, както навярно помните, изпълнението на песента „Всяка сладурана обича по един моряк“ от облечената ми в моряшко костюмче прародителка на селския концерт в Мейдън Егсфорд.
Съдържанието й бе следното:
Вчера съдийската тройка в състав майор Уелш, адмирал Шарп и сър Еверард Бут след продължително заседание се произнесе върху крайния резултат от надбягванията в Бридмът, довели до такова брожение сред местните спортни среди. За победител се признава конят Симла на полковник Брискоу. Залозите ще бъдат разпределени съгласно това решение. Носят се слухове, че предстои крупни суми да сменят своите собственици.
Тук поспрях, тъй като писмото и изрезката ми бяха дали много храна за размисъл. Естествено, трагичната сцена с леля Далия и тапата от шампанско предизвикваше у мен най-дълбока загриженост. Нещо подобно се бе случило и с мен по време на един гуляй в „Търтеите“ и мога да ви уверя, че твърдостта на духа ми бе подложена на безмилостно изпитание. Но пък от друга страна, с тлъстата печалба, която бе ударила, тя дълго време нямаше да има нужда да прибягва до чичо Том, за да си закърпва месечните баланси.
Но скоро този аспект на проблема спря да приковава моя интерес. Онова, което ми се искаше да разбуля, бе самата сърцевина на оформящата се мистерия. Очевидно Картофчето на Кук бе свършил първи, но е бил дисквалифициран. Защо ли? Заради блъскане на противника? Обикновено това караше съдиите да прибягват до такива решения.
Зачетох нататък.
Подробностите, естествено, са все още свежи в паметта на нашите читатели. Излизайки на финалната права, Симла и неговият съперник бягаха муцуна до муцуна далеч пред останалите участници и беше ясно, че един от тях ще стане краен победител. Близо до финала Симла пое водачеството и беше с цяла дължина напред, когато една котка, черна с бели петна, внезапно изтича на пистата и го накара да се изправи на задните си крака, изхвърляйки жокея от седлото. Впоследствие се разкри, че котката е принадлежала на господин Кук и на практика е била докаранадо хиподрума във фургона на неговия кон. Именно това обстоятелство натежа при решението на съдиите, които, както вече казахме, вчера присъдиха победата на състезателя на полковник Брискоу. На господин Кук бяха изказани съчувствия.