Выбрать главу

Останаха пет човека пред него на опашката. Този най-отпред се бавеше повече от останлите. И двамата служители го увещаваха нещо, но той стоеше непреклонен. Тогава те му прочетоха някакъв документ, той го подписа и при двамата и се запъти към вратата, която Лен за първи път видя. Тя беше там, между двете други врати зад бюрата на служителите. Той мислено ги нарече Ангелът и Дяволът — по понятни причини.

Най-сетне дойде и неговият ред. Застана пред тях, свил юмуци с ръце до тялото си.

— Ленард Голдън. Хубаво име само че тук няма значение — започна Дяволът.

Началото не беше много обндеждаващо.

— Тук си само №54 от 22 ноември 2000 г. За по-лесно №54221100, от датата, месеца и годината. Запомни го, за в бъдеще ще ти трябва! 34 години, служител във фирма, занимаващ се със счетоводство. Нормално детство, още по-нормално следване, скромен, тих. Женен. Като изключим тревата, кояти си пушил няколко пъти като студент, няма нищо интересно. Не че това е нещо. — Дяволът се обърна към Ангела, вдигна въпросително вежди и смотолеви — К’во ще го праи’м тоя? Излиза, че той избира.

Ангелът се обади за пръв път.

— Ти избираш, приятел. — явно това им беше обичайното обръщение за такива като него. — При нас — Белите или при тях — вече не толкова Черните. — и се ухили, сякаш е казал нещо много остроумно.

Тогава заговори Дяволът:

— Той намеква за това, че при нас течат процеси на либерализация. Като всяко едно съвременно общество и ние страдаме от много пороци. Но поне правим опити да ги избегнем — многозначителен поглед към Ангела. — Тука правиш избор „на сляпо“, приятел. Ад или Рай, както е казал поетът… няма значение вече кой. И при двата варианта ще имаш възможност да се прехвърлиш, но това е единичен акт, и веднъж направиш ли го, няма връщане. Всичко опира до това какво ще избереш първо. Считай се за късметлия, защото малко са тези, които имат твоите възможности за право на избор. И, в общи линии, това са май алтернативите. — Споглеждане между двамата.

— Значи съм си пукнал ей-така?! От една катастрофа точно когато отивах към … Мамицата му!!! — изкрещя Лен.

— Правилно си схванал същността на нещата! Казвай какво да пишем, защото хората не горят от желание да отиват там, накъдето са се запътили, и не искаме да ги изнервяме повече.

— Ама аз не искам да умирам. Тъкмо когато животът ми се нареди. И какво? Ще ми излизате вие с тези приказки за Ад и Рай, за право на избор и тем подобно глупотевини. Не искам! Искам си живота! Искам да се върна обратно! — тук Лен вече шепнеше и кокалчетата на пръстите му бяха станали бели от ситскане.

Всички се умълчаха. Минаха 10 бавни секунди, които за №54221100 бяха като векове. Той чуваше туптенето на сърцето си.

— Спокойно, човече. Ти просто не си свикнал с новата си същност. Нямаш сърце, нямаш никакви органи в ония смисъл, в който ти го разбираш. Това е просто един пост-животен синдром, който с време изчезва. Ще се убедиш, че е по-добре. А сега по същество — Дяволът се наведе към него напред и го попита тихо, но много ясно — Наистина ли искаш да се върнеш?

Въпрос сам по себе си абсурден, но така изречен от устата на този … хм-м служител зазвуча истински и дори обнадеждаващо.

— Ами, да. — отговори плахо Лен. После по-силно и ясно — Да! Искам.

— Сигурен ли си, че можеш? А, ако ти кажа, че шансът това да се случи е едно на милион, какво ще кажеш?

Ленард не отговори. Седеше и мълчеше, а искаше да говори. Така само искаше… прецени, че да мълчи е по-дорбе. Те вече бяха взели решение.

— Слушай тогава. — продължи Дяволът. — съществува хипотетична възможност да се върнеш там, от където си дошъл. А именно — на шосето, в колата, на път за милата ти съпруга. При това около петнайсет минути преди фаталното събитие. Единствената пречка е тук. И ти трябва да я преодолееш. Сам разбираш, че ако всички можеха да се върнат, тук нямаше да остане жив човек… х-м, да-де човек. А в нашето модерно общество, хората са и електорат. Не го забравяй. Но щом си избрал този път — ще го следваш, нали?

— Да, сър! Ще направя всичко възможно, за да се върна.

— Всеки прави всичко възможно, за да се върне, мой човек, но може да не е достатъчно. Както ти казах, шансът ти е едно на милион. Носят се легенди, че един човек се беше върнал, но … само легенди. Е, добре, давай смело напред, към средната врата си! Но внимавай! Забравих да те предупредя, че издъниш ли се, душата ти ще се лута в Небитието за вечни времена. … Някои се надяват на помилване, решавайки се на тая крачка, но ти не разчитай на това. Е, ако си сигурен, върви!

— А, един момент! Подиши тук и тук, на всяко от бюрата, че си информиран за всичко. Оня, предишния беше юрист и прочете пълния текст на документа, чак тогава го подписа. Предполагам, че ти нямаш нужда.