— За бога, защо? — попита Ленинг.
— Защото вкусът на опасността ще ги привлече към примамката. Мислите ли, че ядрената технология не крие опасност? Примамката ви от абсолютна сигурност върши ли ви някаква работа? Тя помага ли ви да преодолеете комплекса на Франкенщайн, който всички толкова ненавиждате? Тогава опитайте нещо друго, нещо, което е дало резултат в други области.
Чу се звук, който идваше иззад вратата, която водеше към личните лаборатории на Калвин. Това беше напевния звук, който издаваше Лени.
Робопсихоложката веднага спря да говори и започна да се ослушва.
— Извинете ме — каза тя. — Мисля, че Лени ме вика.
— Може ли да те повика? — попита Ленинг.
— Вече ви казах, че съм успяла да го науча на няколко думички — тя пристъпи към вратата леко развълнувана. — Бихте ли ме изчакали…
Те я наблюдаваха, докато излизаше и за секунда останаха мълчаливи. Тогава Ленинг каза:
— Мислиш ли, че има нещо вярно в това, което казва, Питър?
— Съвсем възможно е, Алфред — отговори Боджърт. — Съвсем възможно е. Достатъчно ни е, за да повдигнем въпроса на директорската среща и да видим какво ще кажат. Все пак маслото вече е на огъня. Робот е наранил човешко същество и обществеността ще узнае за това. Както каза Сюзън, трябва да се опитаме да обърнем нещата в наша полза. Разбира се, съмнявам се в мотивите и за всичко това.
— Какво имаш предвид?
— Дори всичко, което каза, да е самата истина, тя е заинтересувана само от това да си намери благовидни причини. Нейният мотив във всичко това е да задържи този робот. Ако я натиснем (и математикът се усмихна на неуместното буквално значение на фразата), тя би казала, че това е, за да продължи да изучава техниките на обучение на роботите, но аз мисля, че тя е открила друг начин за употреба на Лени. Доста уникален начин, който би приличал само на Сюзън от всички жени.
— Не разбирам накъде биеш.
— Чу ли какво викаше роботът? — попита Боджърт.
— Е, не съвсем… — започна Ленинг, когато вратата изведнъж се отвори и двамата моментално спряха да говорят.
Сюзън Калвин влезе отново, оглеждайки се наоколо колебливо.
— Някой от вас да е виждал… Сигурна съм, че го бях оставила тук някъде… А, ето го.
Тя изтича до ъгъла на библиотеката и взе един предмет от сложно преплетени метални нишки под формата на гира и кух, с различни по форма метални парченца във всяка кухина, които бяха прекалено големи, за да паднат през образувалата се мрежа.
Когато го повдигна, металните парченца се раздвижиха и се заудряха едно в друго, издавайки приятен звук. На Ленинг му хрумна, че този предмет би могъл да представлява нов вид бебешка дрънкалка, пригодена за роботи.
Когато Сюзън Калвин отвори вратата, за да влезе отново в другата стая, се разнесе гласът на Лени от вътрешността. Този път Ленинг ясно чу как той каза думите, които Сюзън Калвин го беше научила. С божествен глас той викаше:
— Мамо, ела. Ела, мамо.
И можеха да се чуят стъпките на Сюзън, която бързаше през лабораторията към единственото бебе, което би могла някога да има или да обича.