Сергей Яров
ЛЕНИНГРАД
Живот под обсада
София, 2020
© Яров С. В., 2013
© Издателство „Изток-Запад“, 2020
Всички права на български език запазени. Нито една част от тази книга не може да бъде възпроизвеждана или предавана под каквато и да е форма и по какъвто и да било начин без изричното съгласие на издателство „Изток-Запад“.
© Владимир Игнатовски, превод, 2020
© Деница Трифонова, оформление на корицата, 2020
ISBN 978-619-01-0599-2 (мека подвързия)
978-619-01-0602-9 (твърда подвързия)
Сергей Яров (1959–2015) е руски историк, автор на книги за историята на Русия през XX в., специалист по история на блокадата на Ленинград и по историческа психология. Преподавател в РГПУ „А. И. Херцен“ и Европейския университет в Санкт Петербург. През 2014 г. за книгата „Ленинград. Живот под обсада“ получава литературната награда „Просветител“ в категорията „Хуманитарни науки“.
Предговор
Тази книга е за преживяното от жителите на Ленинград по време на блокадата. Има установено, станало класическо описание на героизма и на издръжливостта им. Те не се оплакват, подкрепят отчаяните, търпеливо понасят трудностите, вярват в по-добро бъдеще. И в най-трудните моменти са добронамерени, мислят и за ближния, готови са да дадат всичко, за да му помогнат. Но когато видим страшните картини на умиращите ленинградчани, разбираме, че трябва по друг начин да преценим техните действия. Това е книга за подвига, но тук читателят няма да намери обичайните пропити с патос слова. Те са излишни. Всеки е направил каквото трябва, но като се е сплотил с други, е създал онази непреодолима стена, която е предпазила града от пропадането в бездната. Тези хора не са избрали сами съдбата си, но когато е настъпил смъртният им час, мнозина от тях са го посрещнали достойно.
Тази книга не е енциклопедия за живота в обсадения град с подробно описание на всичко в него. Тя разказва преди всичко за мъките и за страданията на хората. Това е блокадата, видяна през очите на жителите на Ленинград. Те са я описвали, без да дозират лошото и хубавото и без да сверяват записаното с идеологическия канон, който предписва как точно трябва да се разказва историята на войната. Те са се интересували от това, което най-силно ги е потресло и ги е засегнало, което са запомнили, защото е било необичайно и драматично, и не са обръщали внимание на нещо, случило се рутинно. Не ги интересувало къде работи някой театър и кой изпълнява ариите, какво правят художниците и поетите и какви дисертации пишат учените. Техният живот е друг. Трудно е да го разберем от позицията на днешния ден. Когато се случи катастрофа, неминуемо се разрушават обичайните ценности, в човека се разкриват дълбини и потайни кътчета, за които и той не е подозирал. Най-важното е да не избираш ролята на арбитър, да не казваш някому как е трябвало да изглежда в дните на изпитания, а да разбереш, че ако човек е искал да се спаси, той не е могъл да живее както преди.
Отмина времето да се мълчи. Не бива да обрисуваме преживелите блокадата, излъскани като в христоматия, да им приписваме нещо, което не са мислили и не са казали.
Свидетелствата на очевидците на блокадата, на загиналите и на оцелелите, създават впечатляващо силна фреска на мъченичеството на великия град. Никой никога няма да може да я заличи. Такъв е този град – безпомощен срещу снарядите и нападенията, наранен и осакатен, но и чертаещ с развалините си границите, които никой не може да премине. Такива са тези хора – подпухнали, залитащи, търсещи трохи хляб, измъчвани от студ и глад, отучили се да плачат, но останали хора.
Ето ги.
Първа част.
ГРАДЪТ
Първа.
Блокадата
Планът „Барбароса“i и документите, свързани с него, обясняват ясно основния стратегически замисъл на немското командване. За основните удари на армиите на противника са избрани югът и северът. Предвижда се – след като там приключат боевете – с мощни удари да бъде обкръжен районът на Москва и да се прекъснат връзките му с другите части на страната. Настъплението на немските войски (обединени в група армии „Север“ с командващ фелдмаршал Вилхелм фон Лееб) към Ленинград преследва няколко цели. Първо, то е трябвало да лиши руснаците от най-важната част в отбраната на Север. Второ, да парализира действията на Балтийския флот, да премахне заплахата за немските комуникации в тила, като направи невъзможни десантите от о-в Котлинii и създаването на плацдарми, които биха отклонили немалко немски сили. Трето, то е трябвало да задържи около Ленинград големи части от съветската армия, за да не е възможно използването им като резерви и прехвърлянето им на други фронтове. Четвърто, то би могло да нанесе сериозни щети на фабриките и на заводите в Ленинград и да възпрепятства доставката на военното им производство в тила. Пето, то би позволило по-бързо да се свържат немските и финландските части.