Символи на дните на блокадата са замръзналите в земята трамваи и тролеи и огромните непочистени преспи сняг. Очевидците си спомнят, че понякога преспите стигали човешки ръст, като изцяло скривали хората по тротоарите.18 Често се движели по пътеки, прокарани по средата на улиците. Там снегът бил по-малко, защото дори през януари 1942 г. чистели улиците, за да могат да минават военни и евакуационни автомобили. Някои с учудване отбелязват, че по същото време на някои места даже посипвали с пясък19, но това било по-скоро изключение. Тъй като не е имало възможност да изхвърлят снега, а и нямало кой да го извозва, го трупали отстрани на пътя. Събирали се големи купища сняг – те добре се виждат на фотографиите, запазили съботницитеxvi през пролетта на 1942 г.
Градът потънал в тъмнина. За да предотвратят загубите през деня, обикновено самолетите на противника бомбардирали през нощта. Уличното осветление било спряно, а жителите били задължени да затъмняват прозорците си. Понякога нощните патрули стреляли по прозорците, които не били затъмнени. Наистина това не се случвало често и „онези горе“ не го поощрявали.20 Свалили табелите с имената на улиците и номерата на къщите.21 Маскирали куполите и покривите на прочутите исторически здания, обковавали с дъски най-ценните паметници, затрупвали ги с чували с пясък, заривали ги в земята.
Някои използвали на улиците електрически фенерчета, но не всеки имал. Хората помнят обсадения град като „ужасна“, „непрогледна“, „абсолютна“ тъма.22 Често се сблъсквали по улиците, защото не се забелязвали, а когато евакуирали една болница, болните се объркали и „сестрите дълго ги търсели по опустелите улички“23. В спомените за блокадата може да се намери и разказ за жена, която се заблудила в собствения си двор, докато се мъчела да намери главния вход.24 Най-трудно било на хората, които не виждали добре, които падали изтощени от най-малко докосване и останали без сили, се лутали по улиците, без да могат да различат даже контурите на къщите.
И хората на улиците се променили. Тълпата се движела бавно и монотонно, хората били безразлични, не им се говорело, не бързали, били с мрачни лица, не си отстъпвали, когато се разминавали, като се движели вдясно – не го правели всички и не навсякъде, но все пак то било очевидно и поради това очевидците не можели да го подминат в дневниците си.25 Хората се разбързвали по време на артилерийска стрелба и когато трябвало да стигнат до някоя столова с определено работно време или до магазина, за да не са последни на опашката.
Още в началото на войната вече не пресичали правилно улиците. „Сякаш всички са се наговорили, че по време на война няма нужда от ред. Правят го не само обикновените хора, но и милиционерите“ – оплаква се К. Селцер.26 Хората вървели по улиците без значение дали по платното, или по тротоара. На една от фотографиите от времето на блокадата даже виждаме деца, които вървят по средата на „Невски проспект“. Не е могло да бъде иначе: рядко имало коли, а платното на улицата по-често го почиствали.
През есента на 1941 г., когато очаквали настъпление към Ленинград, по улиците строели барикади, издигали противотанкови заграждения, опъвали бодлива тел. Превръщали в бункери къщите на кръстовищата.27 Подсилвали ги с тухли, а прозорците на долните етажи превръщали в амбразури. Както пише Ана Воеволска за барикадите, които видяла на Боровая улица, използвали „всякакви боклуци и стар железен креват“28. Тази дейност не продължила дълго и била пълна импровизация, въпреки че разчистват някои от барикадите едва след вдигането на блокадата. Съмнително е дали от тях би имало голяма полза. Артилерията на противника не би имала проблем да разчисти тези купища пясък и метал. Обикновено пращали мобилизираните фабрични работници да копаят окопи не в града, а по-близо до линията на фронта.
Характерен белег на обсадения град били и патрулите. За да влезеш или да излезеш от Ленинград, се изисквал специален пропуск. Проверявала го комендатурата. В южната и в югоизточната част на града били създадени три преградни линии, специален режим на преминаване бил въведен и в северните покрайнини на Ленинград. От 27 август 1941 г. бил въведен вечерен час от 10 ч. вечерта до 5 ч. сутринта. По това време в града било забранено движението – нарушителите ги арестували. Заради това променили и работата на театрите, на културните домове и на киносалоните.29
Бариерите и контролно-пропускателните пунктове в Ленинград едва ли са могли напълно да затворят огромния град. Обикновено ги поставяли на мостовете на Нева и по главните пътища.30 През тъмните часове на деня проверявали документите с електрически фенерчета, които впрочем невинаги работели. Следели всички, проверявали чантите и багажа, задържали подозрителните лица. Но често забраните са заобикаляни, много е вероятно и проверяващите да са гледали през пръсти на някои „прегрешения“. Това не е случайно: заради бомбардировките много хора не са можели да се върнат навреме у дома, защото били изтощени, а трябвало да вървят часове. През „смъртоносното време“ трябвало да се редят на опашки пред магазините още през нощта – милицията нито е имала сили, нито възможност да разгони „нарушителите“.