Трудно е да се четат документите за евакуирането на ленинградчани, които през пролетта на 1942 г. преминали отвъд Ладожкото езеро. Имало случаи, когато хората гладували по няколко дена без хляб. Тъй като нямало съдове, изливали кашата от бъчвите направо на снега и имало сцени, които е трудно да се опишат. В един от официалните отчети се споменава: „...на гара Жихарьово, където хората трябвало да се качат в ешелона, началникът на евакуационния център ги принуждавал да се качват в необзаведени вагони, като заплашвал, че ако това не се случи до половин час, всички ще бъдат изгонени от общежитията“ – и това не единичен случай!3 А. Соколов си спомня: изтощените хора „се опитваха да ядат всичко: хляб, супа, каша, сухи концентрати, понякога падаха тук на пода. Дори не се опитваха да се надигнат. Падналият вече не можеше сам да стане... Навсякъде се въргаляха мъртъвци, върху труповете седяха, ядяха, спяха. А в същото време пристигаха нови камиони с евакуирани. В тясното помещение се натъпкваше нова група хора, измръзнали по време на преминаването през Ладожкото езеро. Някои нямаха сили да се промъкнат до мястото, където раздаваха храната, и умираха тук, седнали до стената... На мястото, където раздаваха храната, не спираха караниците, сблъсъците, сбиванията. Не се опитваха да разтърват биещите се.“4 Разбира се, далеч невинаги имало такива сцени, те били най-вече през февруари 1942 г., но е имало.
Трябвало наново да заселят града – много от традициите от културата, бита и поведението на ленинградчани били изгубени. Но у всички останала болката от блокадата, която изпитали жителите на града, и била предадена на други от разказите на роднини и от безкрайните редици гробове. Тази болка не е изчезнала и никога няма да изчезне, и разказът за страданията на хората по време на блокадата няма да е безстрастен – като всеки разказ за хора, преминали през всичките кръгове на ада и изтърпели докрай.
lvi Фелдмаршал Валтер Ото Модел (1891–1945) – опитен военачалник, служил на различни фронтове, наричан „пожарникарят на Хитлер“. Попаднал в обкръжение, се самоубива на 21 януари 1945 г. – Б.пр.
Изслушахме жена от Ленинград,
кроячка във фабрика за обувки. Всички
говорят за нея, всички изведнъж разбраха
какво ни е коствало нашето настъпление.
Михаил Пришвин, дневник
8–9 март 1942 г.
Кратка библиография
900 блокадных дней. Новосибирск, 2004.
Адамович А, Гранин Д. Блокадная книга. СПб., 2012.
Байков В. Память блокадного подростка. Л., 1989.
Бианки В. Лихолетье. СПб., 2005.
Блокада глазами очевидцев: Дневники и воспоминания. СПб., 2012.
Блокадные дневники и документы. СПб., 2004.
Богданов И.А. Ленинградская блокада от А до Я. СПб., 2010.
Болдырев А.Н. Осадная запись. СПб., 1998.
Воеводская А.И. Четыре года жизни, четыре года молодости. СПб., 2005.
Гинзбург Л. Записные книжки: Воспоминания: Эссе. СПб., 2002.
Гладких П.Ф. Здравоохранение и военная медицина в битве за Ленинград глазами историка и очевидца: 1941–1944 гг. СПб., 2006.
Девятьсот дней. Л., 1962.
Дети города-героя. Л., 1974.
Дзенискевич А.Р. Блокада и политика: Оборона Ленинграда в политической конъюнктуре. СПб., 1998.
Живая память: О боях за Родину и буднях тыла, о блокаде Ленинграда, о жизни в оккупации и плену вспоминают ветераны Сенного округа. СПб., 2010.
Жизнь и быт блокированного Ленинграда. СПб., 2010.
Жизнь и смерть в блокированном Ленинграде. СПб., 2001.
Ильин И. От блокады до победы / / Нева. 2005. №5.
Карасев А.В. Ленинградцы в годы блокады. М., 1959.
Ковальчук В.М. 900 дней блокады: Ленинград 1941–1944. СПб., 2005.
Коровин А. Записки военного хирурга //Ленинградский альманах. 1948. №2.
Котов С.Д. Детские дома в блокадном Ленинграде. СПб., 2003.
Лебедев Ю.М. Ленинградский „блицкриг“. М.; СПб., 2011.
Ленинград в осаде. СПб., 1995.
Лихачев Д.С. Воспоминания. СПб., 1996.
Ломагин H.A. Неизвестная блокада: В 2 т. М., 2002.
Остроумова-Лебедева А.П. Автобиографические записки. Т. 3. М., 2004.
Павлов Д.В. Ленинград в блокаде. Л., 1985.
Память: Письма о войне и блокаде. Л., 1985.
Пантелеев А.И. Приоткрытая дверь. Л., 1980.
Публичная библиотека в годы войны: 1941–1945: Дневники, воспоминания, письма, документы. СПб., 2005.
Соболев Г.Л. Ученые Ленинграда в годы Великой Отечественной войны: 1941–1945 гг. М.; Л., 1961.
Солсбери Г. 900 дней. СПб.; М., 1994.
„...Сохрани мою печальную историю...“: Дневник Лены Мухиной. СПб., 2011.
Федор Михайлович Никитин: Актер, учитель, гражданин. СПб., 2010.