И такива неща се случвали често. А след това даже не поглеждали, знаели, че няма да могат да помогнат и само ще си причинят излишни нравствени мъки. Опитвали (но невинаги) да помогнат на онези, които току-що били паднали пред очите им, а мълчаливо отбягвали издъхващите, лежащите в снега в немислими пози, замръзващите. Иван Жилински разказва за човек, който лежал в снега без палто, до когото никой не се доближавал вероятно защото мислели, че с него е свършено, и защото знаели колко бързо се вкочанясват на студа изтощените хора.
От март 1942 г. по-често вдигали падналите, когато вече почиствали улиците, патрулите били повече, а заради увеличените дажби намаляла дистрофията. Милиционерите, повечето дошли от други градове, и не толкова изтощените сътрудници на НКВДxix били задължени да вдигат всички, които не могат да се движат.
Причина за прочутите съботници за почистване на града през март–април 1942 г. навярно бил страхът от епидемии, засилил се с наближаването на пролетта заради огромния брой трупове по улиците и в дворовете. И през декември 1941 г. правели опити да мобилизират жителите на града за почистване на снега. Задължавали хората без собствени доходи да работят безвъзмездно по 8 часа на ден. Разбира се, през „смъртоносното време“ тази идея не било възможно да се реализира. В дневника на известния изтоковед Александър Болдирев на 17 декември 1941 г. е записано: „Много от нашите ходят, почовъркат и се връщат изтощени.“36 Още преди пролетта задължили портиерите да чистят снега пред къщите, понякога им помагали и живеещите там. Това не били сериозни мерки, а решението на градския съвет от 26 януари 1942 г. да се почисти градът за пет(!) дена много добре илюстрира колко са били информирани онези, които са преживели блокадата в Смолниxx.
На 11 февруари била създадена извънредна градска противоепидемична комисия, а скоро след това тя се обърнала за помощ и към тези, които не били задължени да участват в трудовата повинност. На първия съботник на 8 март дошли много малко. На 15 март работели повече хора, но донякъде помогнали драконовските мерки, срамежливо наречени „подобряване на организационната работа“. На 25 март спрели да играят на „доброволни“ съботници. Вече не било необходимо да се спазва някакво приличие, трябвало да се направи всичко – както често се случва при всяка кампания – изключително бързо, за 12 дена, без да се съобразяват с възможните жертви. В почистването били длъжни да участват всички мъже на възраст от 15 до 60 години и жени от 15 до 55 години. Работниците от спрените предприятия трябвало да се трудят по 8 часа на ден, а онези от действащите не по-малко от 2 часа. Децата и домакините били задължени да работят по 6 часа на ден. Раздавали специални книжки, в които се отбелязвали часовете извършена работа, патрулите ловели всеки, които я избягвал. Имало и заплахи, че на нарушителите ще им вземат купоните. Всяко предприятие или учреждение по принцип трябвало да почисти околната си територия, понякога и съседните улици.
Съобщавани са различни числа за броя на хората, чистили града (официално от 27 март до 4 април те се увеличили от 143 на 318 хил.), съобщава се и за свършената работа: били изнесени от 1 до 3 млн. тона боклуци, сняг и мръсотии.37 Навярно никога няма да научим истинските данни – едва ли са правили изчисленията с линийка или с везни. Често мобилизираните не можели да работят, защото били изтощени или болни. Нямало с какво да се улесни работата. Работели на ръка, много рядко използвали трамваи за извозване на боклуци. Правели го с шейни, а ако нямали – с корита, вани, колички, на ламаринени плоскости от покривите или с шперплат.
Март бил много студен и времето се стоплило едва в началото на април. Тогава завалял дъжд и снегът бързо се стопил. През март хората трябвало да разбиват снега и леда с лостове, кирки и лопати.38 Не всеки можел да го прави, особено като се има предвид, че повечето от трудещите се били жени (Василий Чекризов, инженер корабостроител, преживял блокадата, даже споменава 95%). В завод „Орджоникидзе“ трябвало да връщат хората, дошли да чистят релсите, които падали от глад, често и администрацията намирала поводи да пази своите работници, необходими, за да се изпълняват спешните и заплащани с щедри дажби поръчки. Използвали за почистване и военни, а по време на блокадата видели в парка при Двореца на пионерите над четирийсет „жизнерадостни поруменели девойки“, които работели бързо и с „голямо удоволствие“. Това били медицински сестри, пристигнали от Москва.39