Настъплението към Ленинград на немските войски, нахлули в Прибалтика и Западна Русия, започва на 10–13 юли 1941 г. На 10 юли финландската Югозападна армия настъпва към Карелския провлак и в края на август стига до линията на старата съветско-финландска граница. Града отбраняват частите на Северозападното направление (командващ маршал Климент Ворошилов). Най-силна съпротива противникът среща на Лужската отбранителна линияiii. Но създадените тук отбранителни позиции, чиито фортификационни съоръжения били изграждани дълго, не изиграват предвидената роля. Въпреки героизма на защитниците те не успяват да задържат дълго немската армия. Тя заменя фронталните атаки с настъпление в обход на лужските укрепления през района на Копорие. В средата на юли 1941 г. те стигат до Кингисеп. През юли най-неуспешни са действията на немците по посока на Новгород. Битката за града е ожесточена. През юли контранастъплението на съветската армия при град Солци спира за известно време напредването на немците.
Групата армии „Север“ действа предпазливо и бавно през юли–август 1941 г. до голяма степен и заради ожесточената съпротива на съветските части, които често умело използват характеристиките на местностите (много реки, гори, липса на широка мрежа от пътища). Немските подразделения използват една и съща схема на придвижване: търсят слабите места в позициите на противника, което им позволява да изберат най-добрите посоки за нанасяне на удари; заобикалят мощните „възли“ на съпротива през коридорите, където числеността на червеноармейците не е голяма; и там, където се срещат фланговете на дивизиите и на армиите, прилагат изтощаващо противника позиционно маневриране, при което особено се грижат да запазят комуникационните връзки между отделните войскови части. Най-често напредват, но понесли тежки загуби, немците изчакват пристигането на свежи подкрепления, за да продължат настъплението, без да се опасяват, че ще попаднат в обкръжение.
Обкръжението на Ленинград
Червената армия успява да избегне широкомащабни операции и огромни обкръжения, както се случва в Южна, Западна и в Централна Русия, където се предават в плен стотици хиляди съветски войници. През лятото началник-щабът на сухопътните сили Франц Халдер, като се позовава на мнението и на други ръководители във Вермахта, предпазливо споменава, че събитията на север „не се развиват както трябва“. Най-големият проблем за армиите на Фон Лееб е теренът, който не позволява пълноценно използване на танковете. Те затъват в блатата, в снега, по малкото пътища, задръстени с обози, военна техника, пехота и камиони с муниции. Тези фактори само забавят придвижването на групата армии „Север“, но не могат съществено да повлияят на разположението на силите в битката за града. Немците имат опит с блицкрига и до края на 1941 г. той рядко се е провалял. През втората половина на лятото на 1942 г. развитието на събитията в далечните подстъпи на Ленинград зависи много от тактическата дисциплина на немските войници, умението да си взаимодействат в трудни и кризисни ситуации, способността им да съсредоточават в местата на пробиви максимално много части и да не пилеят силите им.
Контраударът на съветската армия на 18 юли 1941 г. при град Солци спира напредването на немските части към Ленинград. Те трябва да се концентрират по основните направления, да изчакат пристигането на нови попълнения и да подсигурят фланговете си срещу изненадващи атаки на противника. Принудителната „почивка“ продължава няколко седмици. Сериозно изтощените резервни войски не пристигат бързо на Северния фронт, защото са необходими на група армии „Център“ за битката при Смоленск, която завършва едва през последните десет дена на юли 1941 г. Настъплението към Ленинград се подновява в края на юли – началото на август 1941 г. Към града най-бързо напредват частите, които действат на Югозападното направление. Там най-явно се усеща превесът в бойна техника и жива сила. Частите на групата армии „Север“ напредват към Ленинград по три направления: през Кингисеп, на Луга и на Новгород и Чудово.
Главният удар е предвиден за 8 август 1941 г. по посока към Красногвардейскiv. Бързо успяват да прекъснат движението на влаковете между Кингисеп и Ленинград и да отблъснат частите на Съветската армия, в които има много опълченци. На 10 август започва настъплението към Луга (не успяват бързо да превземат града) и към Новгород. На 12 август при Стара Руса на немците е нанесен неочакван контраудар и понасят тежки загуби. Към 25 август успяват да ликвидират пробива. Бавното напредване на групата армии „Север“ обаче е една от причините за т.нар. криза на командването, която достига връхната си точка в началото на септември 1941 г. Хитлер настоява да се придържат към основните принципи на плана „Барбароса“, с него спорят главнокомандващият сухопътните войски Валтер фон Браухич и началникът на Генералния щаб Франц Халдер, които искат да се ускори настъплението към Москва, а другите оперативни цели да минат на втори план. Все по-очевидно е, че не е възможно Ленинград да бъде превзет преди есента, когато разкаляните пътища няма да позволят широкото използване на танкове. Сериозно се пропуква замисълът, който е основата на плана „Барбароса“. Сега е важен всеки ден. Не е възможно повече да се бави настъплението към Москва, заради което група армии „Север“ трябва да предаде най-боеспособните си части на група армии „Център“. Това неизбежно би свило размаха на операциите при Ленинград и не би позволило в близко бъдеще градът да бъде принуден да се предаде.