Хитлер няколко пъти променя идеите си за Ленинград и понякога не е лесно да разберем кога става дума за идеологическо заявление, изречено безогледно и с присъщата му самоувереност, и кога това са оперативни планове, в които ясно и подробно се определя как трябва да се решат военните проблеми. Най-често цитират изказването на Хитлер, че Ленинград трябва да бъде изравнен със земята. Командващият група армии „Север“ твърди, че е научил за тази заповед едва след края на войната. Хитлер не го бил казал на него, а в отговор на запитване от щаба на Военноморските сили. Няма съмнение, че тези думи са били казани, като имаме предвид тона и стилистиката им и защото знаем, че ръководителите на Вермахта често ги цитират. Но представителите на Генералния щаб с тяхното методично, системно и неотстъпчиво мислене трябвало тепърва да преценяват неговите ораторски изказвания. Никой нямал ясна представа какво ще се прави с двумилионния град – нито ръководителите на германската армия, нито експертите, които съставят детайлните и подробни военнооперативни планове. През август 1941 г. не изглеждало разумно да се превзема градът, още по-малко да се щурмува. „Да се изравни“ градът със земята би било не само безсмислено, но и много скъпо. За да се изпълни тази задача, биха били необходими много сапьори, работници от техническите служи, огромно количество взривни вещества, а откъде да се вземат, без да навреди на фронта?
В началото на септември 1941 г. оперативният замисъл на германското командване в Северозападна Русия придобива по-конкретни и не толкова произволни очертания. Ленинград вече не е първостепенна цел, в главна задача се превръща превземането на Москва. Нямат намерение да превземат бързо Ленинград, а само да го заградят с толкова здрава стена, че да изключат възможността да му се окаже военна и продоволствена помощ. Не ограничават много Фон Лееб за настъплението към Ленинград, оставят го сам да решава как да действа. Но срокът кога да предаде дивизиите си на московското направление е строго фиксиран: средата на септември 1941 г. За група армии „Север“ е много трудно да води успешни боеве около Ленинград със силите, с които разполага.
Контранастъплението е подновено на 20 август 1941 г. Бързото напредване на немската армия се дължи не само на богатия боен опит, но и на тактическата дисциплина. В края на лятото на 1941 г. стават очевидни грешките на ръководството на съветските войски. Те идват най-вече от страха на командирите на различно ниво да поемат отговорност. Оттам се създава шаблонно мислене, опасения, че всяка тактическа маневра ще бъде преценена като опит за бягство от бойното поле. Това често води до пренебрегване на всекидневните потребности на войниците, което подкопава отвътре толкова превъзнасяната „воля за победа“.
През втората половина на август настъплението към Ленинград е по две направления – през Тосно и през Новгород и Чудово. Действията спират закратко на 15 август, което е необходимо за съсредоточаване на изостаналите части и на новите подкрепления. На 19 август немската армия превзема Новгород, който в онези дни не се отбранява и бързо е изоставен от съветските части. На следващия ден противникът успява да превземе Чудово. За него именно боевете в направлението към Новгород са най-успешните през последните десет дена на август 1941 г. На 25 август е нанесен нов удар в посока на Тосно. На 28 август Тосно е превзет, нещо, което съветското командване възприема много тежко. Става ясно, че при толкова бързо напредване немците само след няколко дена ще са пред стените на Ленинград. Съветските части, подсилени с опълчение от работници в Ижорския завод (т.нар. Ижорски батальон), успяват да окажат жестока съпротива само в района на Колпино, но немските клинове „взривяват“ отбраната на противника, като използват други коридори. На 30 август войските на противника стигат до Нева. Немците обаче не успяват толкова бързо, в движение, да форсират реката, за да се опитат да се съединят с Югозападната армия на Финландия, която се намира на старата граница на Карелския провлак. Двата немски клина все по-категорично блокират града, като се опитват колкото може повече да се доближат, за да направят ефикасни действията на обсадната артилерия. На 2 септември 1941 г. немците превземат Мга и прекъсват връзките на Ленинград с другите области на Съветския съюз. Последният удар, който блокира града по суша, е превземането на 8 септември 1941 г. на Шлиселбург. Крепостта Шлиселбург остава в ръцете на червеноармейците, но немците контролират устието на река Волхов. Превземането на Красногвардейск и на Колпино заплашва да бъдат обкръжени съветските войски, които защитават Лужската отбранителна линия: на 24 август е отстъпен и Луга. Укрепленията около Красногвардейск не са в състояние да спрат немците – те много бързо ги подминават, а съоръженията не позволяват ефикасна продължителна отбрана.