Само героизмът на хиляди червеноармейци спира стремителното настъпление на немската армия в края на август – началото на септември 1941 г. Те понасят много тежки загуби. Операцията за отбраната на Ленинград (10 юли – 30 септември 1941 г.) е една от най-кръвопролитните. В нея участват 517 хил. души, а загиналите са 214 0781.
На 30 август 1941 г. е ликвидирано Главното командване на Северозападното направление. На 5 септември Климент Ворошилов е назначен за командващ Ленинградския фронт, но няколко дни по-късно Ставкатаv променя решението си – явно Ворошилов не е подходящ за командир, който може да спре настъплението на германците. Не е гъвкав, действа по трафаретите на партийно-политическите работници, които изключват интуицията, импровизирането и умението бързо да се ориентират в непрекъснато променящата се обстановка. Тези шаблони може да не са били очевидни в мирно време, но при изключителни обстоятелства показали своята непригодност. Ворошилов, изпитал унижение след края на Съветско-финландската война, най-много се страхува да поеме цялата отговорност. Маршалът прехвърля най-важните решения на други командири, не координира действията им, не може да се справи с бъркотията, която цари по всички етажи на военния апарат. Стенограмата на разговор по телефона на 4 септември 1941 г. между Сталин, Ворошилов и Ждановvi е най-доброто доказателство как са действали ръководителите на отбраната на Ленинград по време на най-тежките дни на настъплението на германците:
Сталин: В Тихвин има две авиодивизии, втора и трийсет и девета, и двете са на ваше разположение, но не са получили никакви заповеди. Какво става, не ви ли трябва авиация?
Ворошилов, Жданов: Това е неочаквана и приятна новина... Никой не ни е информирал за дивизиите в Тихвин, предвидени за нашия фронт.
Сталин: Не сте ме разбрали. Тези две дивизии са ваши стари дивизии. Вашият фронт или не знае за тях, или ги е забравил. Вие просто не знаете или не сте знаели, сега научавате от нас, че около Тихвин, а не в самия Тихвин, се намират две ваши дивизии, които досега не са получавали разпореждания. Ето такава е ситуацията.
[...]
Ворошилов, Жданов: Не, не сме забравили съществуването на тези две дивизии, но те са получавали и получават разпореждания от началника на въздушните сили и само лошото време през последните два дена пречеше на използването на тези дивизии.
[...]
Сталин: Едно от двете – или за вас тези две дивизии са приятна изненада, или вие отдавна знаете, че са там. Кое от двете?2
Жданов, който е трябвало да помага на Ворошилов в най-трудните моменти след бомбардировките от 8 септември 1941 г., не знаел какво да прави. Влошаването на болестта му е една от причините за парализата на властите на града по времето, когато никой не знае дали той няма да бъде превзет от врага в близките дни. Както споменава Андрей Дзенискевич, планът „Д“, който предвиждал, ако немците превземат Ленинград, 50 хил. обекта в града да бъдат извадени от строя, е бил технически неизпълним.3 В Ленинград е пратен народният комисар по държавна сигурност Виктор Абакумов, за да въведе ред. В отчетите си той рисува неприятната картина на случващото се в града. Жданов не е премахнат от заеманите постове, но е оставен „на разположение“ на секретаря на областния комитет на ВКП(б) Алексей Кузнецов, който очевидно и след това не може да предприеме нищо без разрешение от Жданов.