Обикновено преценяват боевете край Ленинград, водени на 9–25 септември 1941 г., като опит да се щурмува града, но целите на германското командване са били далеч по-скромни. Нямали намерение да превземат града със сила и да водят там сражения по улиците. Основна задача на група армии „Север“ е била да създаде сигурен заслон, който да не могат да пробият и най-мощните атаки на противника. През последните години в поредица публикации се твърдеше, че по време на настъплението през втората половина на септември 1941 г. немците не са срещнали сериозна съпротива. Дори се говореше за втори „Дюнкерк“, като заповедта за спиране на настъплението е предотвратила разгрома на противника. Но по време на настъпление всяка армия трябва да се съобразява с много условия и немците не са били сигурни, че частите, които се движат бързо напред и са откъснати от резервите, няма да попаднат под ударите на противника и да бъдат обкръжени. По-късно би могла да се оцени вероятността за успех, и то в различни моменти, но както отбелязва фелдмаршал Ерих фон Манщайн: „Над операцията за Ленинград бяха изписани думите „това, което не си пожелал да направиш на минутата, няма да ти върне и вечността“.“4 През октомври 1941 г. е взето окончателното решение: дори ако Ленинград предложи капитулация, тя да не се приема и да не се пречи на изтикването на хора от града по малки коридори. По-голямата част от населението трябвало да загине от глад, от бомбардировки и от епидемии. Не намерили по-евтин начин да се реши „ленинградският проблем“, а най-вероятно не са и търсили.
На 12 септември 1941 г. за командващ Ленинградския фронт е назначен армейски генерал Георгий Жуковvii. Знае се колко жестоки и праволинейни са неговите оперативни решения, но той не е имал друга рецепта как да спре бързо отстъпващия фронт. Той се отнася с недоумение и презрение към военната практика на Ворошилов и без да осъжда маршала, демонстрирал, че има намерение да прекрати поощряваната от него „говорилня“. Трябвало е да се спасява каквото е можело да се спаси без претенции за пълководчески талант, без каквато и да било сантименталност, жестоко и безогледно. Стремял се да не разпилява частите, отбраняващи всяко населено място. Основата на неговата тактика било концентрирането на всички сили и средства само на важните места от фронта, които застрашавали действията на противника и били подходящи в бъдеще да се направи пробив в неговите позиции. Не го плашело жертването на хора. Тези, които не го харесват, мислят, че безбройните атаки, предприети по нареждане на Жуков, са имитация на активни действия, които трябвало да направят впечатление на Ставката, но в повечето случаи просто не е имало друга възможност. Възможно е Жуков много добре да е знаел, че малобройните десанти не са ефикасни (демонстрира го десантът в Петерхоф през октомври 1941 г., разгромен на следващия ден5), но благодарение на тях е било възможно да бъдат забавени, раздробени и спрени много по-големи подразделения на противника и така да се отслаби ударът, насочен срещу Ленинград. Жуков не е можел – при тогавашното съотношение на силите и трудно преодоляваните тактически навици на Червената армия – да предотврати методично затягания от немците възел на блокадата.
На 16 септември немците пробиват фронта при Стрелна и блокират по суша т.нар. Оренбургски плацдарм, който прикрива пътя за Кронщат. На 17 септември 1941 г. са превзети Слуцкviii и Пушкин. За Жуков Пулковските възвишения са основната линия на отбрана на Ленинград. Ограниченият контраудар на 8-а армия на 25 септември 1941 г. спира настъплението на германската армия. По същото време въпреки протаканията, Лееб е принуден да прехвърли част от своите сили на група армии „Център“. Вече не става дума да продължат атаките, а как най-добре да се укрепи групата армии на завладените територии. В края на септември 1941 г. линията на блокадата преминава по: Урицкix – Пулковските възвишения – река Тосно, Нева – Шлиселбург, а от север финландската армия блокира града.
Първият опит за пробив на блокадата е предприет още през септември 1941 г. в района на Сенявин и Мга. Той не е успешен, но е превзет неголям плацдарм при Невска Дубровка с дълбочина 800 метра и ширина 2000 метра, т.нар. Невска педя земя. През април 1942 г. немците го ликвидират, но през септември същата година в тази част на Нева се появяват още няколко – наистина неголеми – плацдарма.