През октомври 1941 г. при Сенявин и Шлиселбург е направен нов опит за пробив. И той не е успешен, а на 20 октомври немците предприемат контраатака по посока на Тихвин. Целта е ясна: да се свържат с финландците, които се намират на река Свир, между Ладожкото и Онежкото езеро. Ставката преценява опасността и твърде настойчиво кара командващия 54-а армия Михаил Хозин, която защитава линията по Нева, да удари в тил немците, но неговата армия не успява да напредне много. На 8 ноември немците превземат Тихвин. Сраженията за Тихвин се подновяват в средата на ноември 1941 г. Кирил Мерецков, командващ 4-та армия – получил от Ставката по-големи от обикновено подкрепления, – успява да отхвърли немците от Тихвин на 9 декември 1941 г. Казва си думата и силният студ, а немците нямат достатъчно бронирана техника – Лееб споделя, че за отбраната на града има само пет танка, а четири от тях са повредени. Той моли Хитлер да разреши да изтегли войските отвъд Волхов, но на Хитлер не му дава мира мисълта, че само още едно усилие и немците ще се съединят с финландците. Той позволява само незначително изтегляне и държи на всяка позиция, която е по-близо до Свир, отколкото до Волхов. Непрекъснатите възражения на Лееб, който сочи ползите от съкращаване на фронта, дразнят Хитлер и в началото на януари 1942 г. той сменя командването на групата армии „Север“.
Волховският фронт предприема с Любанската настъпателна операция най-мощния опит през 1942 г. да се пробие блокадата на Ленинград. Операцията е част от плана на Сталин, който предвиждал през 1942 г. постепенното изхвърляне на немците от територията на СССР. Предприет по време на еуфорията от победата при Москва, този план не бил съобразен с ограничените средства, с които разполагала Червената армия, и надценявал разложението в немската армия. Любанската операция го доказва ясно. Настъплението на фронта при Волхов започва през януари 1942 г. и при реализирането на операцията веднага проличават проблемите. Ленинградският фронт не е в състояние да даде подкрепата, която предвиждали препоръките на Ставката. През януари–февруари най-успешно е настъплението на 2-ра ударна армия. Другите армии от фронта не успяват да изпълнят поставените им задачи. Но 2-ра армия не успява да стигне до Любан. Не достигат резерви, боеприпаси, тактически опит. На 19 март 1942 г. немците блокират 2-ра ударна армия. Към 27 март успяват да прочистят коридор през обкръжението, по който се доставят боеприпаси и продоволствие за армията, но връзката с фронта е все по-нестабилна. Все по-силно обстрелват коридора, влияят и разкаляните през есента пътища. През април, когато за командващ на армията е назначен генерал Андрей Власов, решават да се отстъпи от завладените плацдарми. Малцина успяват да излязат от обкръжението. Армията е разчленена и постепенно унищожена. Хиляди войници попадат в плен, сред тях е и Власов, който по-късно се предава на немцитеx.
През август–октомври 1942 г. пак при Мга и Синявин се провежда нова операция. Ставката е изненадана, че по това време немското командване подготвя операция за превземане на Ленинград. Основна роля в немското контранастъпление е трябвало да играе 11-а армия, ръководена от Ерих фон Манщайн, придобила опит в Крим по време на щурма на укрепените крепости, сред които и Севастопол. Планът на Манщайн, един от най-големите стратези на Вермахта, е формулиран така:
От наблюденията ни бе ясно, че нашата армия в никакъв случай не бива да бъде въвлечена в бойни действия в очертанията на Ленинград, където нашите сили бързо ще се стопят. Ние не споделяхме идеята на Хитлер, че градът може да бъде принуден да се предаде с терористични нападения на специално предвидения за тази цел 8-и авиационен корпус, на същото мнение бе придобилият опит командир на този корпус генерал-полковник Волфрам фон Рихтхофен.
Като имам предвид казаното по-горе, замисълът на щаба на армията беше, като използва възможно най-силно артилерийско и авиационно въздействие върху противника, неговият фронт да бъде пробит южно от Ленинград със силите на три корпуса, които да стигнат само до южните предградия на града. След това два корпуса трябваше да се насочат на изток, като в движение да форсират Нева югоизточно от града. Те трябваше да унищожат противника, който се намираше между реката и Ладожкото езеро, като прекъснат пътя за доставки по езерото и плътно обградят града и от изток. В този случай бе възможно бързо превземане на града без тежки улични боеве, както се случи навремето с Варшава.6