Настъплението на Съветската армия срещу позициите на немската 18-а армия започва през последните десет дни на август 1942 г. Само след няколко дни става ясен мащабът на предстоящото сражение. Действията на съветската армия не приличат на ограничените и временни операции с предвидим край, както често се случва през първата година на войната. Ударът е мощен, позициите на 18-а армия (командващ генерал Георг Линдеманxi) са силно разколебани. На юг от Ладожкото езеро частите на Волховския фронт бързо напредват към Ленинградския фронт. Натискът би бил още по-силен, ако настъплението не бе почнало от горските масиви. Това е донякъде причината за случилата се по-късно трагедия. Танковете нямат възможност да настъпят на широк фронт и предвижването им е ограничено. Много полкове се промъкват по горски пътеки през блатата, ограничено е използването на бронирана техника и на моторизирани части. Често цитират думите на Манщайн, че немската армия „никога не би организирала настъпление в такава местност“7. Съветските публикации говорят за това едва ли не гордо, като доказателство колко разнообразни са били оперативните похвати на съветското командване, но цената, платена за тези стратегически нововъведения, е много висока.
Все пак в началото съветското настъпление се развива успешно. Хитлер преценява опасността и възлага на Манщайн да ръководи всички части в района на Синявин. Той пренебрегва служебната субординация, тъй като позициите на Манщайн са в зоната, за която отговаря 18-а армия. Няма време да се спазват традициите на Вермахта, тъй като залогът е твърде голям. Налага се да се пренебрегне първоначалният замисъл на Манщайн. Поделенията, които са му подчинени, е трябвало да се справят с две задачи: първата, да спрат руските дивизии, и втората, да организират срещу тях контранастъпление. Манщайн в общи линии успява да постигне и едното, и другото.
С два удара – от север и от юг – той прерязва в самата им основа клиновете, образувани от настъплението на съветската армия при сериозното напредване на Волховския фронт. Създаден е чувал, като в обкръжение попадат почти всички поделения на Волховския фронт. Опитите на Ленинградския и на Волховския фронт да разблокират частите в обкръжението се провалят. Немското командване решава да не щурмува чувала, за да избегне продължителни сражения и тежки загуби. Както споменава Манщайн, щабът на 11-а армия „привлече [...] артилерия, която започна непрекъснат обстрел по чувала, [...] благодарение на което за няколко дена гората бе превърната в поле, изпълнено с ями, по което се виждаха само остатъци от дървесни стволове...“8.
Сраженията в чувала приключват на 2 октомври 1942 г. Унищожени са няколко съветски стрелкови дивизии и бригади, танкови поделения, пленени са хиляди червеноармейци. Но това е пирова победа. Вече не може да става и дума изтощените от кръвопролитните боеве поделения на 11-а армия да продължат настъплението към Ленинград. Не са били напразни упоритата съпротива на съветските войници, многобройните им жертви. Дори опитните германски стратези вече не могат да пестят сили. Трябвало е да се попълни 11-а армия с нови поделения, което не може да се случи бързо заради обеднелите в жива сила резерви на райха и заради разкаляните през есента пътища, в чиято кал затъват цели танкови колони. След обкръжаването на немските войски при Сталинград вече не е възможно да се прехвърлят нови дивизии за операции на Ленинградския фронт. До краха на Северния фронт Хитлер не се отказва от идеята да се свърже с финландската армия (той в продължение на години почти патологично упорито повтаря тази мисъл), но финландците – като виждат как се развиват нещата на фронта – са все по-малко склонни да се отзоват на призивите за военно сътрудничество. В края на 1942 г. заради съотношението на силите 18-а армия може само да се отбранява.
Операцията „Искра“, проведена през януари 1943 г., е първото успешно настъпление на Съветската армия. Тя имала широк замисъл. Предвижда се мащабно настъпление един към друг на два фронта – Ленинградския и Волховския – като целта е да разгромят немските части при Ленинград, да премахнат блокадата и да гарантират сигурна и широка връзка на града със страната южно от Ладожкото езеро. Настъплението започва в района на т.нар. гърло на бутилката, на територията, където позициите на фронтовете са много близко и където 18-а армия има достъп до брега на Ладожкото езеро. Атаките започват на 12 януари 1943 г. Частите на двата фронта се срещат на 18 януари. Не успяват обаче да развият първоначалния успех, въпреки че двата фронта превъзхождат немците и с броя на пехотинците, и с този на танковете. 8–10 километра от южния бряг на Ладожкото езеро са прочистени от врага. След това – въпреки силния натиск и жертвоготовността на войниците – настъплението е спряно. Немците успяват да отразят всички атаки на настъпващите армии. Сраженията продължават до февруари, но постепенно стихват. Неуспешен е и опитът за настъпление срещу 18-а армия в района на Мга през юли–август 1943 г.