На война като на война – за всичко плащат с живота си издръжливите, непретенциозните по отношение на бита руски войници, героично изпълнявали дълга си, но гинали в неизвестност. А причини да пише така, както е писал, Мерецков несъмнено е имал. При всяка следваща операция се повтаряли недостатъците от предишните – и или ги отстранявали бавно, или никак.
През 1941–1943 г. съдбата на страната се е решавала на други фронтове. Ленинградският и Волховският са били второстепенни. Там не били изпращани най-боеспособните поделения, не са им давали най-мощните танкови части. Провалът на плановете за тотално настъпление по всички фронтове в края на 1941 и началото на 1942 г. е нагледен урок за съветското командване. Ръководството на Вермахта не е могло да не забележи, че то усъвършенства оперативните си умения, но е истина, че не ги оценявало много високо. През 1942 г. немското командване съумява да гарантира снабдяването на Демянския чувалxiv, но там са обкръжени немски, а не съветски войски. Чувствително намаляват загубите на червеноармейците. По време на операцията за отбраната на Ленинград през 1941 г. загиват около 40% от войските, които спират натиска на немците. В по-късните операции (Тихвинската, „Искра“, Ленинградско-Новгородската) загубите най-често са 10%. По-умело е използването на сдържащите и заблуждаващи маневри, съсредоточените удари на авиацията, снабдяването на армията с автоматично оръжие. Не успяват да премахнат остарелите тактически похвати, но е истина, че те никъде не се променят бързо.
Втора глава.
Улиците
Улиците на града никога не са били празни. На тях можело да се видят и хора, безразлични към всичко, и такива, които се стремят да оцелеят на всяка цена. Тук най-ясно се долавял пулсът на обсадения Ленинград. Вървели за хляб, вървели при онези, които се нуждаят от помощ, вървели, за да изпратят някого в последния му път, вървели по заснежените улици, залитали и падали, умирали или молели за помощ – вървели, вървели, вървели...
Първите бомбардировки обезобразили града с ями, развалини, повалени дървета, потрошени тухли по облените с кръв улици, мебели, изхвърлени от къщите. Навсякъде можело да се видят скъсани кабели, под краката хрущяло счупено стъкло. Зоя Янушевич си спомня, че след като в една къща паднала бомба, били изпочупени прозорците на всички съседни здания в периметър от 200–300 метра.1
Ограждали с метални огради местата, пострадали от снаряди, окачвали табели, предупреждаващи за опасността. Страхували се от неизбухнали бомби, забили се дълбоко в земята, и от наклонените здания, които всеки момент можело да рухнат. В началото, докато още не били свикнали с това зрелище, до преградите се събирала тълпа, най-често мълчалива. През септември–ноември 1941 г., докато в града все още не бил настъпил упадъкът, докато спасителите все още можели да помогнат на всеки, все пак се опитвали да разчистват улиците от развалините и дори да ремонтират разрушените къщи. Например на 6 ноември 1941 г. иззидали с тухли първия етаж на разрушеното при бомбардировка ляво крило на Кировския театър.2 След това спрели да обръщат внимание на развалините. Нямали нито сили, нито средства да ги разчистват, тъй като не вярвали, че на другия ден няма пак да се превърнат в развалини.
Слагали надписи по къщите за най-опасните места при артилерийски обстрел. Слагали чували с пясък по прозорците и дори по вратите на магазините, заковавали ги с дъски и щитове от шперплат. Често се прибирали у дома не от улицата, а през двора.3 Един от пристигналите през лятото на 1942 г. в Ленинград си спомня, че прозорците на повечето оцелели къщи били изпочупени.4 Празните очни кухини на зданията веднага придали на улиците злокобен, зловещ вид, оставил неизличим отпечатък в символиката на блокирания Ленинград. Опитвали се да прикрият зейналите рани на града с огромни пана от картон и шперплат. Но нямало толкова големи щитове, които да могат напълно да прикрият някоя разрушена къща – раните кървели навсякъде.
През 1942 г. значително се разнообразили темите на плакатите, които призовавали за борба с врага. Предлагали съвети как да се подготвят за зимата, как най-добре да се готвят зеленчуците, как да се грижат за здравето си, как да се предпазват при пожар. Не може да се каже, че всички, докато бързат за работа, към вкъщи, до магазина и към столовата са чели внимателно тези познати още от детството „наставления“ как да се живее. Само малки групи хора, събрали се пред местата за обявления или край оградите, на които окачвали вестници, нарушавали гледката на празните улици. Жителите на обсадения Ленинград спирали и пред високоговорителите, защото не във всяка къща работело радиото. Николай Синцов, който през септември 1942 г. отишъл на „Невски проспект“, отбелязва, че „високоговорителите не млъкват нито за миг: ту съобщение за боеве, ту музика, ту кратка реклама за оперета или различни кратки курсове, ту просто тракането на метронома“5.