Учреждението като че ли бе отражение на общата атмосфера. Внушителна, просторна и добре проектирана, банката излъчваше невъзмутимо спокойствие.
Като огледа многото открити гишета, отделени едно от друго с мраморна преграда, видя месингова табелка със следния надпис: „К. Е. Полинг, директор“. Мейсън забеляза също, че в момента мистър Полинг не е зает.
Адвокатът се доближи до преградката и се вгледа внимателно в президента на банката, представителен мъж на около шестдесет години, облечен в скъп костюм; проницателният му спокоен поглед бе приветлив, но в същото време преценяващ с хладна обективност.
Мейсън се поклони и мъжът зад бюрото мигновено стана и се доближи до мраморното гише.
— Казвам се Мейсън — представи се адвокатът. Полинг протегна ръка.
— Адвокат съм.
— Да, мистър… да не сте Пери Мейсън?
— Да.
— А, мистър Мейсън! Много ми е приятно! Няма ли да влезете? Много съм чел за вас. Имате намерение да си откриете влог ли, мистър Мейсън?
— Не — отвърна Мейсън, влизайки през махагоновата врата, която президентът бе отворил. — Дойдох да ви видя по един въпрос, който, откровено казано, ме озадачи… тъй като засяга интересите и благосъстоянието на една от вашите вложителки.
— Така ли? Моля, седнете, мистър Мейсън, и ми разкажете.
— Тази сутрин получих чек по пощата, изваден от вашата банка за сумата две хиляди и петстотин долара.
— А, да — тонът на Полинг даваше да се разбере, че повечето от вложителите им бяха в състояние да изплатят подобни чекове.
Депозирах чека в моята банка в града, Фармърс, Мърчънтс енд Меканикс банк.
Полинг кимна.
— Вероятно вече знаете за това? — попита Мейсън.
— Би трябвало да узная повече подробности, мистър Мейсън — учтиво заяви Полинг.
— Лицето, подписало чека, е Лола Факсън Олрид. Тя има влог и в банката, където е моята сметка. Като разгледаха подписа върху чека, банковите служители се усъмниха, повикаха експерт и той заяви, че чекът е подправен.
— Нима?
— Предполагам, че са ви уведомили.
— С какво мога да ви бъда полезен, мистър Мейсън?
— Получих още един чек от Лола Факсън Олрид за 2500 долара.
Полинг седеше изправен на стола си с леко наклонена напред глава, така че да не пропусне нито дума от това, което адвокатът казваше.
— Този чек беше напълно в ред. Изпратен ми бе като аванс, за да защитавам интересите на мисис Олрид в определени случаи. Следователно се явявам получател на подправен чек и предявител на автентичен чек. Освен това съм адвокат на мисис Олрид.
— Разбирам — каза Полинг.
— В момента клиентката ми отсъства.
— Така ли?
— Струва ми се, че полученият от мен чек, издаден от вашата банка, може да не е единствената фалшификация. Дали обикновено чековете на мисис Олрид са написани на машина?
— Да, мисля, че е така.
— И само подписът е с нейния почерк?
Полинг кимна.
— От някои неща, които узнах, разбирам, че сметката й не е много активна. Разбира се, ако една банка изплати подправен чек, отговорност носи банката. Но съм сигурен, че моята клиентка би желала да предприеме незабавни мерки, за да предотврати бъдещи фалшификации.
Полинг натисна един бутон на бюрото си. От съседната стая се появи секретарка, цялата в слух.
— Бихте ли ми направила справка за сметката на Лола Факсън Олрид и проверете при всички касиери. Искам да ми докладвате какви чекове са били представени днес но този влог.
Секретарката се оттегли.
— Прав ли съм да смятам, че сметката й не е много активна?
— Мисля, че мисис Олрид обича да разполага с големи суми в брой. Предпочита собствеността й да бъде в ликвидно състояние. Смятам, че като адвокат на мисис Олрид, не бихте се интересувал от информация, която тя самата не ви е дала.
— Разбира се, че няма да ви питам за нищо подобно.
Полинг кимна одобрително.
Секретарката се върна с писмо и анулиран чек.
— Касиерът е възнамерявал да ви докладва за това на заседанието утре. Смятал е, че трябва да ви уведоми, въпреки че формално няма нищо нередно. Ще видите, че писмото е адресирано до него.
Полинг взе писмото и анулирания чек, като внимаваше Мейсън да не прочете съдържанието им. В продължение на няколко секунди изучаваше писмото и чека, после забарабани по бюрото с върха на пръстите си.
Накрая вдигна поглед и освободи секретарката:
— Благодаря ви.
Момичето напусна стаята. Полинг се обърна към Мейсън. Очите му вече не се усмихваха. Те го гледаха хладно и преценяващо.
— Имате ли основания да повдигате този въпрос, мистър Мейсън?
— О, да.
— Мога ли да попитам какви са те?
— Клиентката ми ме ангажира да защитавам някои нейни интереси. После изчезна. Обстоятелствата около заминаването й са малко странни. Помислих си, че може би някой, който е знаел за предстоящото й заминаване, се е възползвал, за да изтегли суми от влога й.