— Да не би да мислиш, че си пием кафето? — ядоса се Дрейк.
— Може би се чудите как да раздуете разходите — подхвърли Мейсън и затвори.
ГЛАВА VI
В три и трийсет нерегистрираният телефон на Мейсън остро иззвъня. Този телефон стоеше на бюрото на Мейсън и само Дела Стийт и Пол Дрейк знаеха номера, затова вдигайки слушалката, адвокатът каза:
— Ало, Пол? Какво има?
— Открихме момичето, което е наело кола, Пери! — припряно каза Дрейк.
— Великолепно! — зарадва се Мейсън. — И какво узнахте за нея?
— Наела е колата около девет сутринта, представяйки се за Джейн Смит, и е дала неверен адрес в Денвър. Оставила е голям депозит и е казала, че ще върне колата в два часа днес. Узнахме го един час, след като хората ми задействаха нещата, но не те уведомих, защото сметнах, че не е от значение. Просто наредих на момчетата си да я проследят, щом се появи.
— Продължавай — подкани го Мейсън.
— Тя се върна преди един час и пожела да наеме кола за една седмица. Заяви, че ще живее в едно от предградията и няма да кара много, че ще използва колата само в града. Служителите от агенцията уредиха въпроса и естествено моите хора я проследиха, щом тя излезе.
— Тя усъмни ли се, че я следят?
— Струва ми се, че не.
— Къде отиде?
— Все още не зная, Пери. Хората ми я следят. Пуснал съм двойка много опитни детективи по дирите й и ще открият бърлогата й. Просто исках да си в течение.
— Същата жена е, нали?
— Няма съмнение. Описанието напълно съвпада. Само този „Крайслер“ е бил нает от жена с подобна външност. Струва ми се чудесна следа.
— И на мен ми се струва така — каза Мейсън.
— О’кей, скоро ще разполагам с повече сведения.
Когато адвокатът остави слушалката, Дела Стрийт му каза:
— Гърти се обади, че Джордж Джеръм чака в приемната.
— Джеръм? — озадачено я погледна Мейсън.
— Съдружникът на мистър Олрид. Иска да се срещне с вас, но не казва по какъв въпрос. Твърди, че е строго поверително.
— Добре. Не говорете по телефона, очакваме Пол Дрейк да позвъни. Щом установим местонахождението на жената с „Крайслера“, искам да вляза във връзка с нея. Нека Джеръм влезе.
Дела Стрийт отиде в преддверието да въведе Джеръм.
Джордж Джеръм явно бе изнервен, не беше свикнал да чака никого където и да е. Беше висок, широкоплещест, кокалест, с високи скули, а под рунтавите му вежди сивите му очи гледаха на света с хладна пресметливост.
Беше може би петдесет и пет или шейсетгодишен, самото въплъщение на тромавост и сила, когато влезе в кантората и се ръкува с Мейсън.
— Седнете — покани го адвокатът. — Исках да се запозная с вас.
— По каква причина?
Мейсън се усмихна:
— По същата, поради която вие искате да се срещнете с мен.
Джеръм му се усмихна на свой ред:
— Ако сте ясновидец, безсмислено е аз да казвам каквото и да било.
Джеръм се отпусна в голямото кресло, предназначено само за посетители, и поради големите му размери фотьойлът сякаш се смали и не изглеждаше вече толкова удобен.
— Какво крои Олрид? — попита той.
— Боя се, че нищо не мога да ви кажа по този въпрос — отвърна Мейсън.
— Не сте ли адвокат на Олрид?
— Не.
— А чий?
— Мисля, че е безполезно да крия повече името на клиента си. Адвокат съм на мисис Олрид.
— Всъщност познавате ли мисис Олрид?
— Защо?
— Просто исках да зная.
— Говорил сте с Олрид? — попита Мейсън.
— Само го слушах.
— Съдружник ли сте му?
— Донякъде. Съдружник съм му в някои сделки. В момента уреждаме деловите си отношения. В събота като че ли постигнахме съгласие. Той трябваше да вземе окончателното решение. Не желаех да действам, преди да разговарям с Флийтуд.
— Мога ли да попитам защо?
— Много е умен. Беше дясната ръка на Олрид, но ако откупя дела на Олрид, бих искал Боб Флийтуд да работи с мен. Мисля, че и той би желал това. Щеше ми се да съм сигурен.
— Толкова ли е ценен?
— Знае повече от всички ни.
— Значи намерението ви е да откупите акциите на Олрид?
— Не съм казал подобно нещо.
— Така загатнахте.
— Мога да загатна много неща. Разговаряхте ли с Лола Олрид лично?
— Защо се връщате все на този въпрос?
— Защото вие отбягвате да ми отговорите — засмя се Мейсън.
— Никак не сте глупав, Мейсън.
— С ласкателство доникъде няма да стигнете, Джеръм.
— А с какво?
— С откровеност.
— Е, добре, ще се опитам да бъда откровен. Искам да откриете Флийтуд. Целта ми е да се срещна тайно с него, да разбера дали е готов да работи за мен, да играе играта според моите виждания. В бизнеса се опитвам да постигна най-добрата сделка. Но веднъж сделката сключена, никога не се отмятам. Не съм като Олрид. Той винаги шикалкави. Договориш се с него, а той се сеща за нещо друго и никога не се съгласява договорът да е в писмен вид. Винаги твърди, че това е работа на адвоката му, а адвокатът му извърта също като него. Боб Флийтуд е симпатяга. Олрид казва, че Боб е избягал с жена му. Ако мен питате, това е чиста измислица. Мисля, че мисис Олрид е била хлътнала много по него и отначало младежът е сметнал, че го канят на разходка с кола. Не съм сигурен, нали разбирате, но това е все пак едно обяснение.