— Сигурно е умен — съгласи се Дела.
— Хитър е. Има ли други Олрид?
— Няма други с фамилията Олрид и адрес, който да съответства на чек за две хиляди и петстотин долара.
— Просто ей така, Дела, опитайте се да наберете номера на Олрид.
— Кого да търся?
Мейсън се поколеба, после отвърна:
— Аз ще говоря. Само наберете номера, Дела, аз ще взема слушалката.
Дела взе външна линия. Обиграните й пръсти бързи въртяха шайбата. Тя кимна на Мейсън:
— Набрах.
Мейсън вдигна слушалката, почака малко. След миг се обади женски глас:
— Домът на мисис Олрид.
— Вкъщи ли е мисис Олрид? — попита Мейсън.
— Кой я търси, моля?
— Мистър Пери Мейсън, адвокатът.
— Очаква ли тя да й позвъните, мистър Мейсън?
Мейсън се засмя:
— Зависи. Кажете, пълното й име Лола Факсън Олрид ли е?
— Точно така — отвърна гласът на другия край на жицата.
— Тогава мисля, че вероятно ме очаквала да й се обадя.
— Почакайте за миг, моля.
След около десетина секунди се обади мъжки глас:
— Ало, мистър Мейсън?
— Да.
— На телефона е Бъртрънд К. Олрид. Вие желаете да разговаряте със съпругата ми?
— Да.
— В момента не е вкъщи.
— Разбирам.
— Бихте ли ми казали за какво… в общи линии за какво бихте желал да разговаряте с нея? Може би не след дълго ще бъда във връзка с нея.
— Нищо важно — отвърна Мейсън. — Кажете й просто, че съм я търсил.
— Разбира се, но ако все пак бихте могъл…
— Проверявах нещо, това е всичко. Може да предадете на съпругата си, ако обичате, че проверявах… просто проверявах нещо и бих желал тя да ми се обади във връзка с тази проверка. Разбирате, нали? Много ви благодаря.
— Какво всъщност проверявате? — попита Олрид.
— Служебен въпрос. Благодаря ви много, мистър Олрид. Дочуване.
Той остави слушалката и се обърна към Дела Стрийт.
— Може да съм направил гаф. Съпругът й бе на телефона. Прояви любопитство. Иска ми се да зная съдържанието на писмото, което е било прикрепен към чека.
— Той прекалено много ли се заинтересува? — пепита Дела Стрийт.
— Да. Сега ще вземем изчаквателна позиция за известно време.
— А чекът?
— Ще го задържим и ще чакаме да видим какво ще стане.
— А пощата?
— О, да, ще трябва да се заема с нея. Вземете бележника си и да започваме.
В девет и половина едно писмо бърза поща бе оставело на бюрото на Дела Стрийт от Гърти, секретарката в приемната. Дела Стрийт го отвори. Тънкият плик съдържаше един единствен лист хартия, оцветен четириъгълник.
Този чек беше сгънат точно по средата, както Мейсън бе казал, че се сгъва чек, когато няма придружително писмо и беше изготвен от Първа национална банка в Лас Олитас. Чекът бе на името на Пери Мейсън, сумата бе две хиляди и петстотин долара и бе подписан от Лола Факсън Олрид.
— Писмото е било пуснато рано тази сутрин.
— Вашата приятелка има странни приумици. Чудя се докога ли ще продължи всичко това — подхвърли Дела Стрийт.
— И двата чека изпратени в събота? — попита Мейсън.
— Точно така.
— Ние самите имаме ли сметка във Фармърс, Мърчънтс енд Меканикс банк? — позаинтересува се Мейсън.