В гласа на Патриша Факсън имаше паника.
— Провалих се, мистър Мейсън!
— В какво?
— Мистър Олрид успя да ме надхитри.
— Какво означава това?
— Излязъл е, не е тук. Сама съм в къщата. Но не е взел колата си от гаража, тя си е там. Чудя се как се е измъкнал.
— Имаше ли външни посетители у вас? — попита Мейсън.
— Да, но не в къщата. Струва ми се, че ви казах, че той има канцеларии в южното крило. Късно следобед беше там и прие един посетител.
— Знаете ли случайно кой?
— Не, някакъв мъж, разговаряха известно време, после мъжът запали колата си и си тръгна. В кабинета му светеше и… просто, за да проверя, реших да почукам и да го попитам нещо… сега съм там.
— И лампите светят?
— Да.
— Вероятно възнамерява скоро да се върне.
— Предполагам, само че…
— Ако не бяхте отишла лично — досети се Мейсън, — щяхте да смятате, че все още е там, защото свети.
— Да.
— Това не ми харесва.
— И на мен. Затова ви телефонирах. Като че ли… се опитва да си осигури алиби.
— Добре, Патриша, не се паникьосвайте. В случай на нужда обадете се в частното детективско бюро „Дрейк“. Ще намерите телефона в указателя. Там ще има човек цяла нощ. Ако нещо се случи, позвънете и им кажете коя сте.
— Не искам да оставам повече тук, мистър Мейсън:
— Защо?
— Защото, ако планира нещо… Аз съм свидетел… Разбирате ли, аз зная защо замина мама. Не искам да остана тук сама с него. Способен е на всичко, боя се от него.
— Знае ли адреса ви в Лас Олитас.
— Не, само мама.
— Е, добре, отидете там и не излизайте. Лека нощ.
Мейсън затвори и позвъни на Пол Дрейк:
— Пол, става нещо. Не зная точно какво, но не ми харесва.
— Какво има, Пери?
Мейсън му каза с две думи за изчезването на Олрид.
— Навярно не е напуснал града. Иначе щеше да вземе собствената си кола.
— Освен ако има друга, гарирана някъде. Нещо ново за мисис Олрид?
— Не.
— Проверихте ли къмпингите?
— От двете страни на магистралата. От десет часа тази сутрин може да са изминали около триста мили. Опитваме се да открием местата, където биха се скрили за през нощта.
— А по-близките къмпинги?
— Какво разбираш под „по-близки“?
— Около града.
— Имай милост, Пери. Премного са. Проверяваме само онези, които са на стотина мили оттук и…
— Пренебрегваме нещо важно.
— Как така?
— Олрид е прекарал нощта срещу неделя в мотела в Спрингфийлд. Миналата нощ е прекарал в същия мотел. Имам усещането, че мисис Олрид не желае да остава сама с Флийтуд, без съпруга си. Това означава, че е някъде на два-три часа път оттук. Провери мотелите около Спрингфийлд още веднъж. Преди всичко близките, Пол.
— Не ни е възможно, Пери. Дяволски много са около града, на различни пътища…
— Добре. Накарай своя човек в Спрингфийлд да се поизпоти. Проверете мотели в Спрингфийлд, както и онези край пътищата близо до Спрингфийлд.
— О’кей — уморено каза Дрейк. — Ще се помъчим да направим всичко възможно, Пери.
Мейсън остави слушалката и се заразхожда из стаята. След около час, изтощен физически, отново се отпусна в голямото кресло до настолната лампа. Беше изнервен, припрян, в лошо настроение, раздразнителен, След още два часа беше полузадрямал.
Телефонът иззвъня.
Мейсън сграбчи слушалката:
— Ало, кой е?
— Червя се от срам, Пери — каза Пол Дрейк.
— Изплюй камъчето.
— Сече ти ума. Честно казано, на мен не ми хрумна тази възможност.
— За близките къмпинги? Открихте ли ги?
— Да.
— Къде?
— В малък къмпинг на около трийсет и пет мили от Спрингфийлд. Горе в планината, край един път, който пресича високата планинска верига и слиза към пустинята от отвъдната страна. Малък къмпинг, известен като „Гнезденцето“. Регистрирали са се пак, както в Спрингфийлд — „Р. К. Флийтуд и сестра му“.
— Стаите?
— Двойно бунгало с три легла.
— Там ли е колата на мисис Олрид?
— Не знам, Пери, дали точно сега е там, но регистрационният номер е нейният. Това е тайфата, която търсим.
— Защо не знаеш дали колата е там сега, Пол?
— Защото моят човек не е ходил дотам. Той е в Спрингфийлд. Невъзможно му е било да обходи всички къмпинги и започнал да телефонира на всеки поотделно с молба да му продиктуват направените през деня резервации.
— За колко време ще стигнем дотам?
— Около три часа, Пери.
— Тръгваме! — възбудено извика Мейсън. — Ще мина да те взема. Вземи пистолет.
— Ще вземеш ли Дела?
— Не, обстановката може да стане напечена.
— Искаш ли моят детектив да отиде там и да чака, като ги държи под наблюдение?
— Не, това може да ги подплаши. Кажи му да остане в Спрингфийлд. Може да се наложи да го извикаме при нас.