— Нищо не пипай засега, Пол, но запомни, че в едната чаша има малко лед. Усещам миризмата на уиски.
— Има още една стая — зашепна Дрейк. — Все ми се струва, че ще налетим на нещо, Пери.
Мейсън отвори вратата и видяха неугледна кухня с газова печка, малък хладилник и шкаф, в който имаше неизбежния минимум: тиган, кафеник, тенджера, четири чинии, четири чаши и чинийки.
Адвокатът отвори още една врата, която бе затворена.
— Тя води към другото бунгало — каза Дрейк. — Пери, съветвам те да не…
Мейсън леко почука на затворената врата откъм банята. Никакъв отговор не последва, той я отвори, влезе в другата стая и светна.
— Изобщо не са влизали тук. Съвсем студено е — каза той.
Дрейк огледа празната стая:
— Прав си, Пери.
Мейсън хвърли още един бърз поглед на стаята, после затвори вратата. Тръгнаха към предното бунгало, като гасяха лампите пътем.
— Двама души. Седяли са тук известно време, пили са, пушили, включили са газовото отопление… вероятно са се позастояли, Пол. Виж колко фасове.
— Ами ако са били предупредени за идването ни? — попита Дрейк.
Мейсън повдигна рамене.
— Естествено — предположи Дрейк, — може да са отишли някъде с намерение да се върнат пак.
Мейсън поклати недоверчиво глава:
— Никаква вещ никъде. Да погледнем в хладилника.
Върна се в кухнята, отвори хладилника и извади формичките за лед.
— Използвали са целия лед, Пол.
Леко натисна с пръст водната повърхност във формичките. Тънкият пласт лед се счупи.
— Нищо не разбирам — измърмори Дрейк.
— Изпили са значи доста чаши уиски с лед — поясни Мейсън. — Най-малко две или три.
— Противно ми е да шпионирам тук, Пери. Ако ни хванат…
Мейсън остави формичките в хладилника, блъсна вратата, угаси лампата в кухнята и каза:
— И на мен ми е противно. Да се махаме.
— Сега накъде?
— Връщаме се. Ти отиваш да спиш. Ще те оставя в Лас Олитас. Можеш да вземеш такси до града. Аз ще отида да поговоря с Патриша. Струва ми се, че надушвам престъпление.
ГЛАВА X
Нощният механик на хотел „Уестуик“ алчно огледа десетдоларовата банкнота, която му подаде Мейсън.
— Кой искате да умре, приятелю?
— Някакви сведения за Морин Милфърд?
Мъжът се изхили:
— Защо?
— Просто питам.
— Дребна работа.
— И малкото ще е от полза.
— Хайде де! — възкликна механикът. — Противно ми е да взимам парите на малкото, което зная, то не заслужава десет долара.
И все пак сгъна банкнотата на Мейсън и я пъхна дълбоко в джоба си.
— Човек никога не знае — подхвърли Мейсън. — Какво е то?
— Дежурният през деня ми каза, че му дала пет долара, за да измие и излъска колата й. Той не прави нищо подобно, аз върша работата. Затова той ми предложи да си разделим бакшиша, но му казах, че и аз мога да получа петак. И така, тази Милфърд се появи късно следобед да вземе колата си. Аз и дадох няколко последни замаха с четката, казах й, че не съм имал възможност да се погрижа за колата й, но ще бъда щастлив да го сторя, когато я върне. Успях да я убедя, че нощният дежурен обикновено върши работата.
— И какво стана?
— Петак — ухили се мъжът. — Прибавен към вашите десет, стават петнайсет за една нощ. Не е зле!
— И кога върна колата?
— Все още не я е върнала. Май партито трае цяла нощ.
— Как ви минава времето тук?
— Какво правя ли? Бога ми, приятелю, трябва да почистя всичките тези коли, да измия предните стъкла…
— А когато свършите, какво правите в малките часове на деня, както сега?
Механикът се засмя:
— Най-сетне десет долара са си десет долара. Няма причина да не се погодим. Избирам си кола с удобни седалки и страхотно радио. Паркирам я така, че да виждам входа в случай, че някой влезе, пускам радиото и така слушам коя да е нощна програма. Някои са отвратителни, но все пак е по-добре, отколкото да се мотаеш по циментовия под и да си гризеш ноктите. А щом влезе някой, изскачаш от колата, изключваш радиото и започвай да миеш стъклото или да лъскаш калника. Както правех, когато вие дойдохте, приятелю.
— Хайде, размърдай се, заедно ще слушаме радио — каза Мейсън.
— Коя е твоята банда? — попита мъжът.
— Много си падам по това момиче Милфърд.
— О, прости ми, приятелче… това, което казах за нощната забава. Изобщо не я познавам. Говорех, без да мисля.
— Няма значение. Коя станция слушаше?
— Някакви записи — отвърна механикът. — Не бяха лоши. Сутрешната програма ще започне след час и половина.
— Дисководещият?
— О, горе-долу. Има нещо аматьорско и недодялано в него, но може би това е един вид упражнение за програмата през деня. Радиото е добро.