— В хладилника има лед, мамо. Искаш бърбън и сода, нали?
— Да.
Мейсън чу гъргоренето на течността, звъна на леда в чашата, после трескаво шептене.
Адвокатът се настани във фотьойла, запали цигара, всмукна дълбоко и любезно се надигна, когато двете жени отново влязоха в хола.
— Натъкмихте ли го? — попита Мейсън.
— Какво? — попита Патриша. — Питието ли?
— Не, вашата версия.
Патриша го изгледа сърдито. Двете жени седнаха.
— Може да усуквате, ако искате, но не зная с колко време разполагаме.
— Мамо, казах на мистър Мейсън за Боб Флийтуд. Той е наясно как стоят нещата.
— В крайна сметка, мистър Мейсън, нямам какво да крия. Намерих стаи в малък къмпинг горе в планината. Телефонирах на съпруга си къде ще бъдем и той каза, че ще дойде при нас.
— Дойде ли?
Тя се — поколеба да отговори.
— Продължавайте — подкани я Мейсън. — Разкажете какво стана.
— Боб и аз изпихме няколко чаши, докато чакахме, за да мине времето. После Боб се извини и отиде в банята. Доста се забави. Извиках го, за да разбера дали не му е зле. Нямаше отговор. Вратата бе заключена отвътре. Изпаднах в паника. Мислех че е глътнал нещо… нали знаете, можеше да се е самоубил.
— Но не беше така, нали?
— У него бе ключът от другата стая. Изтичах навън, за да опитам външната врата на бунгалото. Беше отворена. Вратата на банята откъм другата стая също бе отворена. Изобщо не се е бавил в банята. Заключил е вратата към мен, прекосил е стаята, излязъл е през другата врата, качил се е на колата ми и е изчезнал.
— Не чухте ли шума от мотора? — попита Мейсън.
— Чух, но мислех, че е друга кола. Изобщо не ми хрумна, че може да е моята. Бях я паркирала на алеята.
— Къде е отишъл?
— Представа нямам.
— Вие какво направихте?
— Излязох на пътя и се върнах на автостоп. Не бих желала друг път да ми се случва.
— А багажът ви?
— Имах малък куфар. Бях го извадила от багажника, защото вътре имаше бутилка уиски. Чакахме Бъртрънд да дойде при нас.
— Флийтуд знаеше ли го?
— Да.
— Беше ли възвърнал паметта си?
— Не, иначе беше добре, но паметта му не се бе възвърнала.
— А вашият съпруг?
— Не зная какво му се е случило. Не се появи.
— Защо не го изчакахте?
— Отдавна вече го чакахме, когато Боб задигна колата. Аз… нямам представа какво се е случило.
— Телефонирахте ли вкъщи?
— Да, разбира се.
— И какво?
— Никой не се обади.
— Нямате ли прислуга?
— Те спят над гаража. Нощем не могат да отговорят на телефона.
— И така вие излязохте на шосето и се върнахте на автостоп.
— Да.
— Можете ли да ми кажете името на шофьора, който ви качи?
— На шофьорите — провлачено каза тя, като наблегна на „и“-то. — Бяха трима. Последният беше почти старец.
— Направо тук ли ви остави?
— Не, остави ме там, откъдето можех да взема такси.
— А куфарът ви? Нима го забравихте в колата?
— Оставих го на съхранение, защото смятах, че ще ми е трудно да вляза тук с куфар. Без него просто щях да вляза и лесно да стигна до апартамента на Пат, докато в противен случай, щяха да ме спрат и трябваше да обяснявам.
— Защо не искахте да ви разпитват?
— Не бях вътрешно готова.
— Защо не се върнахте у дома?
— Защото… защото се страхувах.
— Защо?
— Не зная. Имах лоши предчувствия, исках да бъда с Пат.
— По-рано тази вечер телефонирахте на мъжа си и му казахте къде ще бъдете, нали?
— Точно така.
— И той трябваше веднага да дойде при вас.
— Веднага, щом се освободи. Каза, че ще пристигне към десет.
— А Пат?
— Защо ви интересува Пат?
— Телефонирахте ли й?
Тя замълча за миг.
— Полицията естествено ще проследи обажданията ви.
— Какво общо има тук полицията?
— Не зная — подхвърли Мейсън и добави многозначително — все още.
— Не виждам причина да занимаваме полицията с тази история.
— Колко чаши изпихте с Флийтуд?
— Две-три. Започнахме след вечеря, някъде към девет…
— Той много ли пи?
— Изглеждаше много жаден — призна тя. — Опитвах се да го възпирам, доколкото мога.
— Каква беше бутилката?
— Половин литър.
— Остана ли нещо в нея?
— Не.
— Позвънихте ли на Пат?
— Да.
— Поискахте да дойде при Вас?
— Да.
— Защо?
— Защото… имах чувството, че върша нещо нередно. Исках да разкрия картите.
— Споделихте ли това със съпруга си по телефона?
— Не. Позвъних на Пат едва в девет, точно преди да затворят рецепцията. Боб открадна колата ми малко след това.
— Какво казахте на Пат по телефона?