Инмън потъна в мрачно мълчание.
Клетката спря на партера. Мейсън отвори вратата:
— Партер, дами и господа! Очаква ви отделът за съдебни инсценировки: отделни килии, фалшиви признания, на дъщерята казват, че майката е признала и обратното, в килиите ви ще поставят провокатори и детективи — всички обичайни полицейски клопки!
Инмън изтика жените във фоайето, обърна се към Мейсън и го заплаши с юмрук.
Лейтенант Трег го сграбчи за ръката.
Полицаите конвоираха жените до полицейската кола й потеглиха.
Мейсън уморено въздъхна, отиде до отсрещната страна на улицата, където бе паркирал колата си, качи се и запали мотора.
ГЛАВА XI
Мейсън отключи вратата на частната си кантора, влезе, кимна на Дела, запрати шапката си към закачалката и седна зад бюрото си.
— Сигурно не сте мигнал? — попита Дела Стрийт. Мейсън поклати глава.
— Обади ли се Дрейк?
— Да, един от хората му е бил на местопроизшествието и е направил снимки. Познавал дежурните от пътната полиция и е събрал възможно най-много информация.
— Как са открили колата?
— Точно там, където колата е излетяла от пътя, е имало предпазен бордюр.
— Странно, да отклониш една кола точно на такова място! — удиви се Мейсън. — Съвсем смачкан ли е автомобилът?
— На парчета — отвърна Дела.
— Повикайте Дрейк тук — нареди Мейсън.
— Диксън Кийт е отвън, чака от доста време. Беше тук още преди да отворим.
— Диксън Кийт?
— Човекът, който е завел дело за измама срещу Олрид.
— А, да — сети се Мейсън, — но първо намерете Дрейк. Идете след това при Диксън Кийт да го поуспокоите. Кажете му, че съм позвънил и след няколко минути ще бъда тук. Не бих желал да си тръгне.
Мейсън се отпусна на стола и потърка чело с върха на пръстите си. Дела позвъни на Пол Дрейк.
— Веднага идва, шефе. Закусихте ли?
— Закусих и се избръснах — отговори Мейсън. — Гореща вана и се преоблякох. Случайно да е открила полицията оръжие у Олрид?
— Не зная — каза Дела Стрийт. — Аз… ето го Пол Дрейк!
На вратата бе прозвучало кодираното почукване на Дрейк.
Мейсън даде знак на Дела. Тя отвори вратата и Дрейк, измършавял, небръснат и измъчен нахълта в стаята и мрачно изгледа Мейсън.
Мейсън се усмихна:
— Май си бил доста зает.
— Така беше.
— Като че ли ми каза, че имаш електрическа самобръсначка в бюрото си, за да се бръснеш между два телефонни разговора?
— Истина е — отвърна Дрейк. — Но по дяволите, нямах време между телефонните обаждания. Бях премного зает!
— Казвай!
— Мястото на катастрофата е на около пет мили от мотел „Гнезденцето“. Най-опасното по целия път, който и без това крие много рискове. Има предпазен парапет — колата направо го е смачкала. Нищо чудно! Била е включена на ниска скорост с напълно вдигнат смукач. Полицията не разбра нищо повече от отломките на колата.
— Първо са сметнали, че мъртвецът е Флийтуд?
— Точно така.
— У Олрид е бил портфейлът на Флийтуд, нали?
— У него са били портфейлът на Флийтуд, кутията му с цигари, писалката. Доста работи.
— Някакво обяснение за това?
— Няма обяснение.
— И също ключът от мотела?
— Да, ключ от бунгалото на Флийтуд.
— Как се е озовал Олрид там?
— Засега не се знае, Пери. Ключът беше паднал вътре в колата.
— Имало е кръв в багажника?
— Точно така.
— Въоръжен ли е бил Олрид?
— Не.
— Пол, искам да открия Флийтуд! — извика Мейсън.
Дрейк саркастично се изсмя:
— И аз искам същото!
— И все пак аз желая малко по-силно от другите да го намеря.
— Когато го намериш, ще бъде мъртъв.
— Имаме известна преднина, Пол — подхвана Мейсън.
— Каква?
— Флийтуд или страда от амнезия, или се преструва, че страда. Ако наистина има амнезия, той все още ще броди замаян. Ако е номер, струва ми се, че ще се опита да се възползва от това.
— Освен ако е мъртъв — предположи Дрейк.
— Някой е запратил колата в пропастта. В колко часа е станало, Пол?
— Часовникът на таблото показва единайсет и десет. Ръчният часовник на Олрид — също единайсет и десет.
— Това, разбира се, може да е нагласено. Часовниците може да са спрени преди това.
— Или след това — добави Дрейк. Мейсън кимна.
— Какво общо има амнезията на Флийтуд?
— Има ли твои хора горе в планината? — попита Мейсън.
— Що за въпрос! — уморено въздъхна Дрейк. — Естествено, че има. Чакат на телефоните, предават всичко, до което се доберат и очакват инструкции.
— Иска ми се да търсим по страничните пътища, Пол, местата, където човек може да се отбие от главната магистрала. Дали Флийтуд познава добре околността?