Адвокатът кимна.
— Предполагам — продължи Олрид, — че Пат са играеше и с двамата, за да разпали страстта им, както е присъщо на жените, и отиде твърде далеч. Може би е избрала Багли и е отхвърлила Боб. Не е ясно.
— Защо не я попитате?
— Невъзможно, Пат е момиче с характер. Мисли, че искам да й се налагам и се настройва срещу мен. Няма никакво основание, уверявам ви, Мейсън, Но тя така възприема нещата. Както и да е, ако е отхвърлила Боб заради Джон, наистина ме постави натясно. Предполагам, че Боб е решил да докаже на Пат, че не е единствената в света и е искал да я унижи, затова е избягал с майка й. Действително ме постави в дяволски трудно положение! Но не мога да си представя как Лола го е направила.
Мейсън само кимна.
— По дяволите! — ядно продължи Олрид. — Дори и Лола пет пари да не е давала за мен, дори да е искала всячески да ме нарани и да ме направи за посмешище, пак ми се струва невероятно да ми погоди такъв номер.
— Дали го е направила единствено за да ви нарани или за да ви се присмее? — попита Мейсън.
— Така изглежда, нали?
Мейсън замълча.
— Единственото обяснение е, че Лола тайно е била влюбена в него от известно време. Вероятно е смятала, че Пат не го обича истински. Предполагам, че се е бояла да ми каже, че иска развод и да чака, както изисква приличието, защото тогава Боб навярно щеше да й се изплъзне. В крайна сметка независимо дали една жена е младолика и привлекателна, когато тя започва връзка с мъж, петнайсет години по-млад от нея… всичко е до време, Мейсън. Всичко е до време.
— Какво точно искате от мен? — попита Мейсън. — Да коментирам семейните ви неуредици или да ви дам сведения?
— Всъщност исках от вас информация, Мейсън.
— Така и разбрах.
— Но само като предисловие към нещо друго.
— Боя се, че не разбирам.
— Исках да бъда наясно дали сте адвокат на жена ми. Искам да ми дадете съвсем недвусмислен отговор.
— Не съм в състояние.
— Ако сте неин адвокат, искам да установя връзка с нея…
— Тя ще влезе във връзка с вас, ако желае, предполагам — отвърна Мейсън.
— По дяволите, не тя иска това, а аз.
— Тъй ли?
— Да! Искам да се свържа с Боб Флийтуд.
— А Флийтуд се мъчи да бъде колкото се може по-далеч от вас, като знае опасностите, които крие срещата с един разгневен съпруг.
— Точно така — съвсем сериозно отвърна Олрид. — Той няма защо да се бои от мен.
— Може би това не е страх, просто предпазливост.
— Каквото и да е, искам да установя връзка с него.
— Той може да пренебрегне желанието ви.
— Вижте, ще разкрия още няколко карти върху масата — подхвана Олрид.
— Говорете.
— Знаете ли нещо за работата ми, Мейсън?
— Зная, че имате акции в рудодобива.
— Рудодобивът е най-големият хазарт на света. Купувате новооткрит участък. Влагате пари за разработването му. Мислите, че ще спечелите един милион. Надеждите ви са измамени. Похарчил сте повече, отколкото можете да си позволите. Естествено изкушението да разпродадете акциите и да си върнете поне част от парите е голямо.
Мейсън кимна.
— От друга страна, избирате малка дупка в земята и започвате да копаете, като смятате, че няма да ви струва твърде скъпо, и още в началото откривате, че сте попаднал на големи залежи на руда. Познавате ли Джордж Джеръм?
Мейсън пак кимна.
— Партньор ми е в доста сделки. Приятен мъж с отлични технически познания. Трудно могат да го надхитрят.
— Какво общо има Джордж Джеръм в случая?
— Притежавахме мината Уайт Хорс. Продадохме я на Диксън Кийт срещу една негова мина и малко пари. Беше добра сделка, бих казал равностойна замяна.
Мейсън погледна часовника си.
— Няма да ви отнема повече от минута. Само минута. Всичко това е свързано с жена ми — каза Олрид. — Кийт направи замяната съвсем доброволно. Смяташе, че ни е хързулнал. Случайно бях узнал, че според него мината му не струва пукнат грош. Именно затова го надхитрихме, главно благодарение на техническите знания на партньора ми. Както и да е, мината, която получихме от Диксън Кийт се оказа ценна. Всъщност пластът се стесняваше и Кийт бе сметнал за по-изгодно да се отърве от тази собственост. Джордж реши, че Кийт е сгрешил и е пропуснал основния пласт. И така, Джордж нареди да копаят в друга посока и три седмици само, след като бяхме влезли във владение, открихме жила, твърде богата на руда. Опитахме се да го запазим в тайна, но тъй или иначе се разчу. Кийт също узна и естествено се вбеси. Най-доброто, което можеше да направи, бе да развали договора, да го обяви за невалиден. Претендираше, че сме го подвели и сме представили в невярна светлина нашата собственост. Естествено ние му казахме да ни остави на мира.