— Какво направихте? — попита Трег.
— Ясно ви е как става, когато карате на ниска скорост. Контролирате изцяло колата и можете да сервирате много изненади на някой пътник, който не ги очаква. Взехме един завой и натиснах газта — колата се стрелна напред с цялата мощ на мотора. Олрид полетя назад, опита се да се изправи и пак да насочи пистолета към мен и в този миг натиснах спирачката. При спирането точно когато Олрид се привеждаше напред, главата му се удари в стъклото, аз го праснах с лакът по лицето, грабнах пистолета и с все сила го ударих с него по главата. Той мигом изгуби съзнание. Отпусна се в ъгъла на колата до дясната врата. Помъчих се да го измъкна отвътре, но се изплаших, че ще се свести и ще каже на полицаите да ме арестуват заради опит за кражба. Исках само да се махна от Олрид и цялата тази бъркотия. Реших да го оставя в колата и да тръгна пеш. Не ми се искаше обаче да правя това, преди да стигна близо до град или друго селище… и тъкмо тогава си спомних за фермера Овърбрук.
— Какво по-точно за Овърбрук? — попита Трег.
— Не го познавах, но бях виждал негова кореспонденция в канцеларията. Беше инвестирал в една мина на Олрид и предполагам, че Олрид го измами. Но това е без значение. От писмата, които бях виждал, знаех, че Овърбрук има усамотена ферма горе в планината и че на няколко километра от мястото, където бяхме спрели се отбива път за там. Реших да се придържам към версията за амнезия. Знаех, че ако се стигне до саморазправа и трябва да търся помощ, Овърбрук ще застане на моя страна срещу Олрид. И това е всичко, господа. След километър и половина стигнах до отклонението, поех по черния път и на около четиристотин метра от къщата на Овърбрук отбих от пътя.
— А какво стана с мисис Олрид?
Флийтуд се усмихна:
— Ако искайте вярвайте, но тя прояви удивително присъствие на духа. Успя да отвори отвътре капака на багажника, навярно като е използвала щанга. Тъй или иначе беше разбила ключалката. Щом спрях, тя повдигна капака, скочи на земята и побягна като сърна.
— И какво стана?
— Извиках подире й: „Всичко е наред, Лола.“
— А тя какво направи?
— Продължи да бяга.
— А после? — попита Мейсън. — Олрид мъртъв ли беше?
— Не, все още беше в безсъзнание. Дишаше тежко и шумно. Щом затихна моторът, дишането му изпълни колата.
— Бяхте взел оръжието на Олрид?
— Да.
— Защо толкова се страхувахте от Олрид? Пистолетът е бил у вас, защо просто не оставихте колата встрани от пътя и не тръгнахте…
— Къде можех да отида? — попита Флийтуд. — Беше студена мъглива нощ и при това ръмеше. Всичко беше мокро, а горе в планината беше студено. Исках да намеря къде да спя и не възнамерявах да се скитам по шосето. И не исках да изхвърля Олрид навън, в дъжда. Реших да го оставя в колата, за да се прибере вкъщи, когато се свести. Желаех само да бъда час по-скоро по-далеч от него, но ми се стори, че за мен ще бъде по-добре да се придържам към версията за амнезията. Имах приятелка, Бърнис Арчър и изобщо… помислих си, че ще бъде твърде достоверна.
— Не се ли увъртахте около Патриша Факсън? — попита Мейсън.
— Зависи какво разбирате под „увъртане“. Тя е много готино момиче и внимателно я наблюдавах, за да разбера дали се интересува от мен.
— Интересуваше ли се?
— Не.
— Не отидохте ли по-далеч?
— Не съм съвършен — отвърна Флийтуд. — Вероятно щях да зарежа Бърнис Арчър и да се оженя за Патриша, ако Патриша ми бе дала зелен светофар. Известно време си въобразявах, че ще го направи, но това не стана. Патриша има собствени средства, а майка й е въшкава с пари. Мъжът, който се ожени за Пат Факсън, няма да е принуден да работи, а ако разбира нещичко от инвестиции в рудодобива, може да забогатее. Това обаче няма никакво значение. Иска ми се да го разберете, господа, Бърнис Арчър е моята любима. Все още е. Голяма сладурана е.
— Видяхте ли я, откакто сте тук? — попита Мейсън.
— Разбира се — отвърна Флийтуд. — Дойде веднага щом разбра, че съм тук. Остана почти час. Голяма сладурана е.
— Разказахте ли й всичко? — позаинтригува се Мейсън.
— Не — заяви Флийтуд. — Поддържах версията за амнезията ми. Мислех, че е най-добрият изход за много неща.
— Успяхте ли да я заблудите?
— Не зная. Никога не можете да бъдете сигурен за нея в такива случаи. Даде вид, че вярва.