— Ало… кой е на телефона? О, здравейте, шерифе… точно така. Гледам на случая от нов ъгъл… да, кажете…
Около двайсетина секунди Трег държеше слушалката долепена до ухото си и внимателно слушаше. През това време замислено се взираше във Флийтуд. Накрая каза в слушалката:
— Бих искал сам да видите, шерифе, и ще ви придружа. Може да е от значение… Мога да тръгна след десет минути… Мисля, че разполагаме с веществени доказателства. Като че ли отделните части на картината се подреждат съвършено… Добре, ще дойда да ви взема. Ще бъдете готов, нали? Дочуване.
Трег затвори и още няколко секунди замислено се вглеждаше във Флийтуд.
— Къде спряхте колата? — попита го той.
— Казах ви вече, но около шестстотин метра от къщата на Овърбрук.
— Зная, но как изглеждаше това място? — Е, не беше много добро. Стори ми се не лошо на светлината на фаровете — равно място встрани от пътя. Но когато вече минах с колата, почвата ми се стори размекната. В началото не беше така зле, но по-нататък, където оставих колата, почвата се поддаваше.
— Вижте какво, Флийтуд, твърде дълго извъртахте. За втори или трети път променяте разказа си. Ако се опитате отново да хитрувате, подозрението ще падне върху вас.
— Казах пълната истина, лейтенанте — отвърна Флийтуд.
— Надявам се. Казвате, че мисис Олрид е изскочила от колата и е побягнала, така ли?
— Да.
— Върна ли се?
— Да се върне! — изсмя се Флийтуд. — И с кран не бихте я довлекли!
— Сигурен ли сте?
— Разбира се. Боеше се от съпруга си и с пълно право.
— Знаеше ли, че мъжът и е в безсъзнание, докато бягаше?
— Извиках подире й — каза Флийтуд, — но тя продължи да бяга.
— Какво й казахте?
— Не си спомням точно, но й казах да се върне. А после изкрещях: „Взех му оръжието и той лежи в безсъзнание в колата.“
— Какво направи тя?
— Струва ми се, че продължи да бяга. Но вече беше доста далеч и не можех да я видя. Трябва да помните, че тя бягаше в обратна посока и не бе осветена от предните фарове.
— Вие къде бяхте?
— Тъкмо заобикалях колата. Стоях близо до предните фарове.
— Така че тя е могла да ви види на светлината на фаровете?
Флийтуд се замисли за миг, после каза:
— Да. Разбира се, несъмнено е могла. Стоях пред фаровете. Оттам, където беше, тя можеше съвсем ясно да ме види.
— И не знаете дали е продължила да бяга, след като сте я извикал?
— Не, право да ви кажа, не зная. Беше тъмна и студена нощ, ръмеше и човек с мъка можеше да различи ръката си пред лицето си. Бая време ми трябваше, за да се добера до ранчото на Овърбрук. Нищичко не виждах. Ориентирах се единствено по лая на кучето.
Трег кимна:
— Струва ми се, че разказът ви е достоверен, Флийтуд. Но трябва да останете в ареста още два-три часа.
— Нямам нищо против — отвърна Флийтуд. — Вече ви се изповядах. Повярвайте ми, лейтенанте, истинско бреме се смъкна от плещите ми.
— Сигурен ли сте, че сте хвърлил пистолета?
— Абсолютно. Може да проверите показанията ми, лейтенанте. Ще откриете мястото, където оставих колата и навярно ще намерите оръжието. Метнах го пред колата наляво на не повече от… сто, сто и петдесет стъпки. Там почвата е мека и вероятно съм оставил следи.
— Следите са открити — сухо заяви Трег. — Отивам да ги разгледам. Те като че ли потвърждават сто процента версията ви. Сега внимавайте. Угасихте ли мотора, когато спряхте?
— Да.
— Угасихте ли фаровете?
— Не, оставих фаровете да светят.
— Така че колата да се вижда съвсем ясно?
— Да.
— А когато заобиколихте колата, отпред ли минахте?
— Точно така.
— Къде се намирахте, когато хвърлихте пистолета?
— Стоях точно пред колата.
— Значи фаровете ви осветяваха, нали?
— Да.
— И всеки, който е бил на известно разстояние зад колата, е можел да ви наблюдава и да види ясно какво сте направил?
— Да.
Трег хвърли изпитателен поглед към Мейсън:
— Каза ли ви нещо за това вашата клиентка?
За миг Мейсън се поколеба, сетне поклати отрицателно глава.
— А е трябвало — забеляза Трег.
— Какво имате предвид? — попита Мейсън.
— Сега мога да сглобя парченцата на мозайката. Клиентката ви бяга по шосето, Мейсън. Спира, чува какво изкрещява Флийтуд за съпруга й, че лежи в колата в безсъзнание. Чака. Наблюдава Флийтуд, който застава пред фаровете. Вижда, че хвърля пистолета и тръгва към къщата на Овърбрук. Изчаква още известно време. В ръката си държи щанга. Знаела е, че съпругът й е искал да я убие. Стояла е под дъжда в мрака и чакала. Когато разбрала, че Флийтуд няма да се върне, се върнала крадешком до колата, за да се увери с очите си. Казал й бил истината. Съпругът й вече идвал в съзнание. Мисис Олрид се качила от лявата страна и нанесла смъртоносен удар на мъжа си по главата. След това обърнала колата, потеглила обратно по шосето и когато стигнала до отвесен склон, свалила куфара си, изхвърлила щангата, влязла отново в колата и я устремила към пропастта като в последния миг скочила, оставяйки съпруга си вътре. После спряла на автостоп една кола и се върнала в града. Сега, ако иска да ни съдейства, може предварително да се признае за виновна, да признае, че е извършила убийство.