— Възможно ли е всички наранявания, които описахте и които са причинили смъртта на жертвата, да са причинени от падане от петдесет или сто стъпки височина, докато жертвата е била в колата? — попита Мейсън.
— Би могъл да се изключи един удар в скулите, нанесен вероятно с някакъв кръгъл предмет, като цев на пистолет или лост, или къса, много тежка тръба.
— Възможно ли е той да е получен при падането от удар на главата в някакъв предмет, като ръба на таблото или кормилото?
— Мисля, че не.
— Мислите или знаете?
— Не, не зная. Естествено има известен момент на предположение. Разбрах, че мястото, където е спрял автомобилът, в който е намерено тялото, е било на известно разстояние от мястото на падането. В момента на първия удар силата на сблъскването все още е била значителна.
— Това е всичко — каза Мейсън.
Полицейски лабораторен специалист даде показания за резултатите от изследването на парче от мокета, подобно на тези, поставяни обикновено в багажниците на колите. Върху него били намерени петна, според него от човешка кръв.
— Кръстосан разпит — — обяви Данвърс.
— От коя група? — попита Мейсън. — От коя група беше кръвта?
— Нулева.
— Знаете ли кръвната група на обвиняемата?
— Тя също е нулева.
— Знаете ли от коя група е кръвта на жертвата, Бъртрънд Олрид?
— Не, сър, не зная. Не съм я определял.
— Просто сте открил, че кръвта по парчето мокет, за което сте разбрал, че е от багажника на колата на обвиняемата, е от същата група, както кръвта на обвиняемата. След това сте престанал да се интересувате или да разследвате повече.
— Е, аз…
— Така ли е или не е?
— Не.
— Какво направихте по-нататък?
— Аз… аз направих внимателен анализ, за да докажа че това е кръв и след това, че е човешка кръв.
— И после сте определил от коя кръвна група е?
— Да.
— И сте открил, че е нулева група.
— Да, сър.
— Открил сте, че и кръвта на обвиняемата е от същата кръвна група?
— Да.
— Наистина ли не знаете, че кръвта на четиридесет или петдесет процента от хората от бялата раса е от нулева група.
— Да… зная.
— И сте бил сигурен, дори преди да сте направили теста, че резултатът от него е щял да покаже, че тази кръв е от тялото на обвиняемата?
— Не съвсем.
— Тогава защо сте определяли кръвните групи на кръвта на обвиняемата и на тази, забелязана от вас върху постелката?
— Исках да покажа, че тя би могла да бъде от обвиняемата. Доказвайки го, изтъквах само това.
— И не сте изследвал кръвната група на жертвата?
— Почакайте за минута, и нея изследвах. Имам някои бележки за това. Ако ме извините за момент.
Свидетелят извади бележник от джоба си и каза:
— Определянето на кръвната група беше свързано с други неща и…, да, ето го… Кръвта на жертвата също е била от нулева група. Това не е особено съществено, тъй като, както вие отбелязахте, между четиридесет и петдесет процента от бялата раса има същата кръвна група. Идеята на теста ми в случая не беше да покажа, че кръвта е на обвиняемата, а че би могла да бъде от нея.
— Както би могла да бъде и от всеки един от тези петдесет процента.
— Да.
— Това е всичко.
Сержант от пътната полиция се представи като свидетел, инспектирал автомобила с тялото на Олрид. Той отбеляза, че колата е била включена на ниска предавка, когато е преминала през укрепения участък на пътя и очевидно преднамерено е била отклонена от него и засилена по насипа.
Мейсън нямаше въпроси.
— Робърт Флийтуд, заемете свидетелското място — каза Данвърс.
Флийтуд се закле, седна и започна да разказва за събитията в понеделник, довели до срещата на Олрид е него и мисис Олрид, при мотела „Гнезденцето“ около десет и половина вечерта.
— Какво се случи тогава? — запита Данвърс.
— Изглеждаше съвсем любезен. Продължаваше да се държи като мой роднина. Ръкувахме се и той ме попита как се чувствам и дали съм възвърнал паметта си. Отговорих му, че не съм и тогава той ни каза, че ще е по-добре да напуснем това място, тъй като бихме получили много по-големи удобства малко по-надолу по пътя. Нямах никакъв багаж с изключение на самобръсначката и някои тоалетни принадлежности, които той ми беше дал. Мисис Олрид имаше съвсем малък куфар, така че можехме да напуснем мотела почти веднага. Той беше повдигнал задния капак, за да може мисис Олрид да си сложи чантата вътре. Изведнъж измъкна пистолет и й заповяда да се напъха вътре. Тя отказа. Той я удари силно през лицето и тя разбра, че не се шегува. Мушна се вътре. Тогава забелязах, че от носа й тече кръв.
Флийтуд продължи да разказва убедително как е надвил Олрид и се отправил към ранчото на Овърбрук. Подробният му разказ съответстваше почти дума по дума на разказаното пред Трег и Мейсън преди това.