— И какво направи той? — попита Мейсън.
— Нае си адвокат и започна дело срещу нас, обвинявайки ни в измама, че не сме го осведомили за ред неща, че той разчитал на думата ни и лично никога не е разглеждал мината. А това беше лъжа, Мейсън. Диксън Кийт отиде там и я огледа, при това щателно, и дори да му бяхме дали невярна информация, не разчиташе на нея. Според закона едно е да си подведен от някого и съвсем друго, ако сам проучиш нещата и закупиш собствеността в резултат на това, тогава купувачът остава с вързани ръце.
— Общо взето законът е такъв — потвърди Мейсън. — Разбира се, има изключения…
— Зная, зная, но сега не говоря за изключенията. Говоря как е според закона. Защото случаят е повече от ясен. Просто един човек иска да анулира договора.
— Можете ли да докажете, че Кийт е направил оглед на собствеността ви?
— Точно в това се състои работата — заяви Олрид. — Само един човек може да докаже това.
— Кой?
— Робърт Грег Флийтуд — тъжно призна Олрид. — Мъжът, който избяга с жена ми.
— Случаят май наистина е заплетен — съгласи се Мейсън, като се поусмихна.
— Заплетен е, неприятен, объркващ. Взех Флийтуд на работа при мен и го създадох. Той е ленив негодник. Избяга с жена ми и може да провали съдебното дело, защото никой не може да го открие. Диксън Кийт очевидно знае какво става. Целта му е делото да се гледа възможно най-скоро. Иска да дам показания Притиснати сме до стената, Мейсън. Не искаме да разчитаме само на голословно твърдение, че той сам е взел решението си и е отишъл да инспектира мината Уайт Хорс, искаме да разполагаме с доказателство. Ако не представиш, доказателства в съда, си загубен… вие сте адвокат. Знаете тези неща.
— А какво точно желаете да направя аз? Не мога да бъда ваш адвокат в този спор.
— Разбирам всичко това. Ние имаме адвокат.
— Тогава какво очаквате от мен?
— Вижте, вие сте адвокат на жена ми. Независимо, че увъртате, зная че сте неин адвокат. Искам да установите контакт с нея.
— Защо мислите, че мога да установя връзка с нея?
— Уверен съм, че можете. Искам да й кажете, че бих желал да порасне и постъпките й да съответстват на възрастта й. Кажете й да отиде в Рино, да поиска развод и да знае, че аз съм съгласен. Бих желал да се свържете чрез нея с Флийтуд и да кажете на Боб Флийтуд да се върне и да се държи като мъж, да поеме своя дял от отговорността. Ако Лола иска да живее с него, тъй да бъде. Ще играя честно с него. Не мисля, че вината е изцяло негова. Искам да спечеля това дело! Искам Боб Флийтуд да се върне и да свидетелства. Ясно ли е?
— Съвсем ясно.
Олрид с мъка се надигна от стола си:
— Това е всичко, което имах да ви кажа.
— А в случай, че не бъда адвокат на жена ви?
— Вие сте такъв.
— Но да предположим, че не съм?
— Е, не смятам, че има някаква разлика тъй или иначе. Казах ви всичко. Надявам се да вляза във връзка с жена си. Разбирате чувствата ми и знаете какво трябва да правите.
— Боя се, че не мога да сторя нищо особено — отвърна Мейсън.
— Трябва да предадете това съобщение на своя клиент. В неин интерес е да й го предадете. Сигурен съм, че ще го направите. Довиждане, мистър Мейсън.
Олрид понечи да излезе през вратата, през която бе влязъл, но видя изхода към коридора, рязко се обърна, дръпна дръжката и излетя от стаята, без дори да погледне назад.
Мейсън вдигна поглед към Дела Стрийт.
— Ето разгадката — подхвърли тя. — Мисис Олрид иска да й бъдете адвокат. Очевидно ви е написала писмо, в което ви е уведомявала какво възнамерява да прави и какво очаква от вас, а после…
Дела не продължи.
— А после? — попита Мейсън.
— Може би е решила да почака и да ви телефонира по-късно — със слаб гласец довърши мисълта си Дела.
— Очаквах повече от вас, Дела — иронично се усмихна Мейсън.
ГЛАВА III
Десет минути след като Олрид си бе отишъл, Гърти влезе на пръсти в кантората на Мейсън и съобщи със страхопочитание:
— Ах, мистър Мейсън, президентът на банката е в приемната.
— Кой? — попита Мейсън.
— Мистър Мървин Канби, президент на Фармърс, Мърчънтс енд Меканикс банк. Иска да ви види във връзка с нещо поверително.
— Нека влезе — каза Мейсън.
— Веднага ли?
— Веднага!
— Добре, мистър Мейсън. Мислех… че-е по-добре да дойда при вас, отколкото да телефонирам.
— Отлично, Гърти. Нека влезе.
Мейсън и Дела Стрийт се спогледаха, когато Гърти изчезна зад вратата.
Мървин Канби, студен, посивял мъж със сива коса, сиви вежди, сиви мустаци и сиви очи се усмихна сърдечно първо на Дела Стрийт, после на Мейсън. Но от него не се излъчваше топлота и държането му съвсем ясно показваше, че идва по важен делови въпрос.