— Забелязах, че Джордж Джеръм е в съда и до сега не е бил призован като свидетел.
— Аз не се нуждая от него.
— Ще го призова като мой свидетел — каза Мейсън.
— Хайде, ваша светлост — протестира Данвърс. — Това е стар трик и нищо повече. Защитата знае, че нейният клиент ще бъде задържан и не се интересува какво става в съда. Тя не е обвързана с него, ето защо призовава произволни хора, опитвайки се да получи някакви сведения от тях и…
— Познавам основните правила на съдебната тактика — засмя се съдията Колтън. — Не мисля, че можете да твърдите, че мистър Мейсън няма право да призове за свидетел всеки, който пожелае.
— Не, ваша светлост, но искам да отбележа, че Джордж Джеръм ще се яви като свидетел на обвинението. В случай че мистър Мейсън го призове, искам при разпита му защитата да бъде ограничена съгласно строгите правила на свидетелските показания. Не желая тя да започва кръстосан разпит на свидетеля.
— Когато и ако това се случи, можете да направите възражение — каза съдията Колтън. — Междувременно Джордж Джеръм се призовава като свидетел на защитата.
Джеръм се закле. Погледна малко ядосано към Мейсън, докато облягаше огромното си тяло на свидетелската банка.
— Името ви е Джордж Джеръм. Вие сте съдружник или бяхте съдружник на Бъртрънд К. Олрид?
— Да, сър.
— Познавал сте, разбира се, много добре Олрид, докато беше жив?
— Да.
— Кога за последен път го видяхте жив?
— Възразявам, тъй като въпросът е неправилно зададен, не е свързан непосредствено със случая и не е по същество — намеси се Данвърс.
— Възражението се отхвърля.
— Беше, нека си спомня, беше в понеделник вечерта, около… бих казал, около шест и половина.
— Къде?
— Имате предвид последния път, когато го видях?
— Да.
— Беше в неговата къща. По-точно в частта от къщата, която той наричаше свой офис. Място, което беше определил за работа.
— Това е било в понеделник вечерта, нощта на убийството? — попита Мейсън.
— Да, сър.
— За какво говорихте?
— Ако разреши съда, възразявам на въпроса, като неправилен, несвързан със случая и несъществен.
— Приема се.
— Имаше ли още някой с вас през това време?
— Не, сър.
— Когато си тръгнахте от къщата, взехте ли мистър Олрид с вас?
— Да, сър.
— С вас в колата?
— Да, сър.
— Закарал сте го до мотела „Гнезденцето“, нали?
— Възразявам на въпроса, като водещ и подсказващ.
— Приема се. Къде го закарахте?
— До едно място за даване коли под наем на седма улица.
— Какво направихте след това?
— Спрях колата, за да слезе.
— Каза ли ви мистър Олрид защо иска да го закарате до там?
— Каза, че иска да наеме кола.
— Каза ли, къде иска да отиде с колата?
— Не, сър.
Като си пробиваше път между зрителите, Пол Дрейк отвори вратичката на махагоновата преграда, която отделяше съда от публиката, премина тихо до мястото на Мейсън и прошепна:
— Пери, току-що разбрах, че в кантората на областния прокурор знаят всичко за това, как Олрид е стигнал до „Гнезденцето“. Наел е кола и шофьор да го закарат дотам. Пристигнал е между девет и половина и десет и половина, шофьорът не е сигурен за времето. Разбира се, това ни най-малко няма да ти помогне, защото въпреки че потвърждава показанията на мисис Олрид, то се връзва и с историята на Флийтуд.
— Благодаря — прошепна Мейсън. Адвокатът се обърна към Джеръм.
— Мистър Джеръм, вие знаехте къде ще отиде Олрид, нали?
— Не, сър.
— Но се досещахте?
— Възразявам на въпроса, като спорен, Това е опит за кръстосан разпит на собствения свидетел — намеси се Данвърс.
— Естествено — опита се да изтъкне пред съда Мейсън, — това е недоброжелателно настроен свидетел и…
— Съдът разбира — прекъсна го съдията Колтън. — Ако вие искате да го убедите, че това е ваш свидетел, когото сте призовал, за да докажете определено твърдение, което можете да формулирате пред съда, ситуацията щеше да е различна. Както изглеждат нещата в момента обаче, вашите въпроси към един or свидетелите на обвинението са на тъмно, с надежда да се доберете до някаква информация и съдът ще ви държи в строгите рамки на процедурата за директния разпит. Да приема ли, че не сте готов да направите каквото и да е изложение пред съда за това, което искате да докажете чрез този свидетел, мистър Мейсън?
— Да, ваша светлост.
— Така и мислех.
— Но — продължи мистър Мейсън, обръщайки се към свидетеля, — вие сте последвал Олрид, нали?
— Възразявам на въпроса, като подсказващ и водещ.
— Приема се.
— Бил ли сте в околностите на мотела „Гнезденцето“ по някое време в понеделник през нощта?