— Бихте могъл да направите случая много интересен така — каза Дрейк.
— Случай, в който ще апелираме към съчувствието на съдебните заседатели, особено в светлината на показанията на Флийтуд. Безпокои ме обаче, че не мога да съм сигурен дали това е истината.
— Е, защо се безпокоиш? Флийтуд трябва да я остави… сега.
— Но аз се страхувам да я забърквам в нещо, което не е истина. Повярвай ми Пол, когато си изпаднал в затруднение, единствено истината е достатъчно солидна и здрава, за да можеш да разчиташ на нея. Бих желал да подновя делото и да разпитам по-подробно Флийтуд за това, което го е накарало да хвърли пистолета и какво точно се е опитвал да постигне.
Мейсън отмести чиниите настрана, извади от джоба си скицата, направена от Хъмфрис и я разстла на масата. Внимателно разгледа следите.
— Това е необоримо — каза Дрейк. — Тази част от показанията на Флийтуд трябва да е истина. Тя съответства на оставените следи.
Изследвайки чертежа, даден му от Хъмфрис, Мейсън внезапно започна да цъка.
— Какво има? — попита Дрейк.
— Проклет да съм, ако знам, Пол — каза адвокатът, — но в главата ми се заражда една идея. Има твърде голяма вероятност мисис Олрид все още да не ми казва истината.
— Искаш да кажеш и сега?
— Точно сега. Настоящите й показания са фалшиви.
— Но защо би могла да го прави?
— Защото Флийтуд е разказал толкова дяволски добра лъжа, че тя си мисли, че няма смисъл да се опитва да се бори срещу нея. Защото като я потвърждава има по-добър шанс да спечели симпатиите на съдебните заседатели, отколкото като каже истината, на която никой няма да повярва.
— А каква е истината? — попита Дела Стрийт.
— Нещо, което предполагам, ще открием следобед — каза Мейсън.
ГЛАВА XX
Съдът се събра отново в два часа. Съдията Колтън започна:
— Мистър Джеръм, вие бяхте на свидетелското място, когато съдът се оттегли. Моля ви да го заемете отново. Господа, защитникът е в съда, свидетелят Джеръм е на мястото си. Бихте ли продължил с кръстосания разпит, мистър Мейсън?
Мейсън се обърна към съдията:
— Ваша светлост, случаят получи твърде неочаквано развитие. При тези обстоятелства, чувствам, че трябва да ми се разреши да призова свидетеля Овърбрук за допълнителен разпит.
— Възразявам на това, ваша светлост — намеси се Данвърс, — адвокатът имаше пълната възможност да разпита Овърбрук и той несъмнено се възползва от нея. Зададе изчерпателни въпроси и…
— И аз мисля същото — кимна утвърдително съдията.
— Ваша светлост — каза отчаяно Мейсън, — вече мога да твърдя, че преследвам конкретна цел с разпита на този свидетел. Ако ми бъде разрешено да го призова отново, мисля че бих могъл да изясня някои моменти, което ще оправдае обвиняемата и ще опровергае показанията на Флийтуд.
— Мислите ли, че можете да го направите? — попита съдията Колтън.
— Да, ваша светлост.
— Това съществено променя положението — каза съдията.
— Разбира се, ваша светлост, аз вече съм приключил случая за обвинението — каза Данвърс. — За нас той е завършен, приключен.
— Но ако съдът даде да се разбере, че не смята представените факти достатъчни за задържането на обвиняемата, веднага ще скочите на крака, твърдейки, че разполагате с допълнителни доказателства и молейки за разрешение да бъде възобновено разглеждането — каза строго съдията.
Данвърс не отговори.
Мейсън се обърна към свидетеля.
— Мистър Овърбрук, вие се представихте в известен смисъл, като експерт по разчитане на следи.
— Е, ние, хората, живеещи на село, разбираме нещо от това.
— Много пъти ли сте го правил?
— Да.
— И сте доста добър при разчитането на следите?
— Да, сър!
— Тогава — каза Мейсън, — тъй като сте толкова добър експерт в тази работа, ще бъдете ли така любезен да кажете на съда откъде знаете, че следите, оставени от тази жена, са следите на жената скочила от колата и изтичала до пътя, а после върнала се обратно в колата?
— Това е очевидно. Погледнете на скицата, от нея се вижда.
— Съвсем правилно. Тя показва следи, отдалечаващи се от колата и връщащи се обратно.
— Да, сър.
— Но откъде знаете какво се е случило там?
— То е написано върху земята. Никой не може да излезе от автомобила и да влезе вътре, без да остави отпечатъци. Така както се виждат, жената е изскочила от багажника и се е втурнала към пътя, а тук е дошла обратно и се е качила в колата. Единственият начин на света, по който тя би могла да се махне оттам, е да замине с колата, освен ако не е имала криле.