— Но там има следи, тръгващи от колата — каза Мейсън.
— Какво?
— Има следи, които тръгват от колата.
— Не, няма такива. Огледах внимателно земята наоколо. Тази скица е вярна.
— Но това са следи, тръгващи от колата — каза Мейсън, посочвайки на скицата.
— Разбира се. Това са нейните следи, когато е напуснала колата първия път, преди да се върне обратно.
— Откъде знаете, че те са направени, преди тя да се върне обратно? — попита Мейсън. — Откъде знаете че не са първи, следите, които се връщат от шосето и отиват към колата? Откъде знаете, че жената не е вървяла от шосето до тази точка, после не е скочила до това място тук и е побягнала обратно към пътя?
— Е, наистина не може да се каже със сигурност! — ухили се Овърбрук. — Освен, разбира се, това, че от следите тук се вижда мястото, където тя се е качила в колата. След като го е направила, може би вие бихте могъл да ми кажете как е успяла да се добере до багажника, намирайки се вътре в колата.
Чу се хихикане в съдебната зала. Съдията Колтън почука с чукчето си, призовавайки зрителите към тишина.
— Да допуснем, обаче — каза Мейсън, — че когато тези следи са били направени, колата не е била тук.
— Ъ-ъ-ъ? — запита Овърбрук, застинал в напрегнато внимание.
Мейсън се усмихна и продължи:
— Тези следи, мистър Овърбрук, чудесно биха могли да бъдат оставени, когато колата не е била тук. За всяка жена би било лесно да измине разстоянието от шосето до тази точка, където минават следите на колата и да изравни следите си с мястото, където би трябвало да се намира — предната лява врата. После, като използва прът, подобно на скакачите на висок скок, да скочи до тази точка и след това да побегне обратно към пътя.
— Има нещо вярно в това, мистър Мейсън! — каза Овърбрук, почесвайки се по главата. Няма нищо, което да показва кога са направени тези следи.
— Тогава, по същата логика, нищо не показва кога са направени вашите следи — продължи Мейсън.
— Какво искате да кажете с това?
— Вашите следи, отиващи до предната лява страна на колата, биха могли да бъдат направени в понеделник през нощта — отговори Мейсън. — В сряда бихте могъл да излезете по фермерския път, да поставите дъските и да минете по тях, докато се изравните с мястото, където са свършвали следите ви, оставени в понеделник през нощта. Тогава, като тръгнете обратно оттам и вървите до фермерския път, следите ви ще изглеждат като непрекъсната линия, все едно, че не сте спирал. Отпечатъците оставени в сряда, ще се съединят с тези от понеделник. Вие не можете да докажете кога са направени вашите собствени следи.
— Да, разбира се. Не съм прикрепял будилник към всяка от тях — отговори Овърбрук.
Някои от зрителите в залата се разсмяха.
— Не, но има едно интересно нещо — каза Мейсън, — което се вижда на фотографията, която държа, но не се вижда на скицата.
— Какво е то?
— Отбелязах, че тези малки отпечатъци тук ясно показват следите, оставени от кучето ви. Ще обясните ли на съда, как се получи така, че кучето ви е придружавало, когато са направени следите от колата към пътя, но не е било с вас, когато са направени следите от къщата до мястото, където е била паркирана колата?
Овърбрук се размърда на свидетелското място.
— Можете ли да отговорите на въпроса ми? — по, пита Мейсън.
— Опитвам се да намеря отговор.
— Отговорът е, че когато сте оставил следите от къщата до мястото на паркираната кола, кучето не е било с вас. Единственото време, през което то не ви е придружавало е, когато сте го оставил в къщата да пази свидетеля Флийтуд и това е било в понеделник, през нощта. Следователно, мистър Овърбрук, вие сте оставил тези следи в понеделник през нощта, след като сте сложил Флийтуд да спи. Оставил сте кучето да го пази, взел сте фенер и сте тръгнал по следите му. Видял сте какво се е случило при автомобила, който сте чули да се движи по пътя. Вие сте влязъл и сте намерили мъж в безсъзнание да лежи вътре. Този мъж е бил Бъртрънд К. Олрид, човек, когото сте ненавиждал, защото ви е измамил във връзка с минните далавери. Видял сте възможност да си разчистите сметките с него. Затова вие просто сте се качил на колата, закарал сте я над насипа и сте я пуснал надолу, където сте знаел, че ще бъде убит. След това, един или два дни по-късно, вие сте започнал да се безпокоите за отпечатъците и сте решил, че ще е по-добре да направите нещо във връзка с тях. Затова сте отишъл, сложили сте дъските и сте свързал в непрекъсната линия следите си от къщата до фермерския път. Когато сте отстранил дъските, обаче, вие с удивление сте открили там други, допълнителни следи. Те са били оставени от някаква жена и е изглеждало, като че тя е изскочила от багажника и после се е върнала в колата. Не е ли точно така?