— Ваша светлост, възразявам — извика Данвърс. — Въпросът е неправилно зададен, несвързан със случая, не по същество. Това не е истински кръстосан разпит и…
— Погледнете лицето на свидетеля, млади човече — каза съдията Колтън намръщено, — и ще разберете, че е правилен, точно по случая и по същество. Възражението се отхвърля. И ако искате да оспорвате фактите но делото в този случай, господин помощник на областния прокурор, съдът ви съветва да внимавате повече при въпросите на мистър Мейсън и при отговорите на свидетеля. Продължавайте, мистър Овърбрук, отговорете на въпроса.
Овърбрук се въртеше и се извиваше на свидетелското място, сякаш внезапно столът бе станал горещ.
— Отговорете на въпроса — прикани го съдията.
— Ваша светлост — избухна Овърбрук, — ще ви кажа истината. Всичко се случи почти точно така. В някои отношения обаче това не е вярно.
— В какво именно? — попита Мейсън.
— Когато стигнах до колата, аз светнах с фенера вътре и видях мъжа. Той беше мъртъв. Тогава познах в него Олрид и разбрах, че съм загазил, защото хората знаеха, че го мразя до смърт. Щеше да изглежда, като че ли… щеше да бъде доста лошо за мен, ако това тяло се намери на моя земя. Онзи мъж, който беше в къщата, разбира се, щеше да твърди, че не знае нищо. Аз бях на мушката. Взех колата, закарах я обратно на шосето и просто я блъснах по стръмнината. После се прибрах вкъщи. Върнах се някъде около три или четири часа сутринта. Естествено, кучето не вдигна никакъв шум, когато се вмъкнах вътре и аз отидох да си легна…
Във вторник през нощта започнах да се безпокоя за следите. Знаех, че рано или късно ще се появят полицаите и ще започнат да търсят отпечатъци, тъй като този човек, Флийтуд, е бил намерен тук и особено след като тези хора дойдоха и го отведоха. Така, че сте прав за това, което се случи. Отидох на мястото в сряда, наредих дъските и довърших редицата от следи, така че да изглежда, че съм продължил да вървя, без да спирам. После казах на шерифа, че всички следи са направени в сряда сутринта и никой не помисли за кучето. Шерифът не се сети и, дявол да го вземе, аз също!
Ухилен, Мейсън се обърна към Данвърс и каза:
— Мистър Данвърс, случаят е ваш и свидетелят е ваш. Какво ще желаете?
— Искам делото да бъде продължено — отговори Данвърс.
— Докога? — попита съдията Колтън.
— Нека да бъде до… до четири часа следобед, ваша светлост.
— Много добре — каза съдията. — Съдът заповядва свидетелят да бъде арестуван. Тишина в залата! Моля зрителите да преустановят този шум! Случаят не е подходящ за аплодисменти. Това е съд. Съдът ще се оттегли… ще прекратят ли зрителите аплодисментите!
ГЛАВА XXI
Пери Мейсън седеше облегнат назад на въртящия се стол, вдигнал крака на ръба на бюрото. Той се обърна усмихнат към Пол Дрейк и каза:
— Знаеш ли, Пол, не бях се сетил за възможното значение на тези следи, преди да започна да ги разглеждам на обед. Лошото на косвената улика е, че наистина може да те измами и да ти сложи капан.
— Казах ви, че Бърнис Арчър е хитро създание. Трег я е оставил да говори с Флийтуд в затвора. В минутата, в която е разбрала какво се е случило, тя е казала на Флийтуд да твърди настойчиво, че мисис Олрид е била в багажника на автомобила. Скочила е в колата си и е заминала за мястото. На разсъмване в сряда сутринта тя е оставила отпечатъци, които да потвърдят показанията на Флийтуд. Било е толкова лесна работа. Всичко, което е трябвало да направи, е било да вземе какъв да е къс прът, да мине бавно от шосето до мястото на паркиране на автомобила, после да забие пръта в земята, за да се опре на него и да й служи като опорна точка при скока до мястото, където би трябвало да бъде багажника. След това е трябвало да изтича обратно до пътя. Докато го е правила, тя не е забелязала следите, оставени от Овърбрук, които са идвали до автомобила и са спирали там.
— Добре, но кой по дяволите го е убил?
Мейсън отговори:
— Когато Овърбрук е излязъл на разузнаване в понеделник през нощта, трябва да е имал със себе си някакво оръжие. Очевидно не е било пистолет. Той е едър, силен, мощен гигант и трябва да е носил някаква тояга, може би лост. Предполагам, че Олрид е бил вече в съзнание, когато Овърбрук е пристигнал, и вероятно е стенел. Овърбрук се е качил в колата, изкарал я е на заден ход до пътя и е тръгнал за лекар. По някое време той е открил кой е пасажерът му и те са започнали да спорят и да се обвиняват помежду си. Може би Олрид е сграбчил Овърбрук и той му е строшил главата.