Хари сви рамене и продължи да яде спагети.
— Редовно ли пушиш опиум?
— Не редовно.
— И защо го правиш?
— За да не пия — отговори той с пълна уста. — Алкохолик съм. В това отношение се сещам за още едно предимство на Хонконг спрямо Манила: тук законът предвижда по-леки наказания за притежание на наркотици. А и затворите са по-чисти.
— За проблемите ти с алкохола знам, но и наркоман ли си станал?
— Дефинирай "наркоман".
— Зависим ли си от наркотици?
— Не, но искам да ги вземам.
— Защото…?
— Действат като упойка. Разговорът ни заприлича на интервю за работа, която аз обаче не искам, Сулнес. Пушила ли си опиум?
Кая поклати глава. Беше опитвала марихуана няколко пъти по време на екскурзия из Южна Америка, но не ѝ хареса особено.
— Китайците обаче имат опит с опиума. Преди двеста години британците започнали да заливат китайския пазар с дрогата, за да подобрят търговския си баланс. За нула време — той щракна с пръсти — превърнали половината китайци в наркомани. А когато китайските власти съвсем естествено забранили опиума, британците им обявили война, задето онези им отнели правото да дрогират и разболеят цял Китай. Все едно Колумбия да бомбардира Ню Йорк, защото американците са конфискували кокаинова пратка по границата.
— Накъде биеш?
— Чувствам се задължен като европеец да изпуша част от отровата, която сме внесли в тази страна.
Кая се разсмя, без да се усети. Недоспиването започваше да я мъчи сериозно.
— Наблюдавах те, докато си купуваш. Знам как се прави. В бебешкото шише имаше пари. А после ти пуснаха опиум, нали?
— Мм — потвърди Хари с пълна уста. — В Наркотичния ли си работила?
— Не. Защо използвате бебешки шишета?
Хари протегна ръце над главата си. Бе омел всичко от купата пред себе си.
— Опиумът мирише адски гадно. Ако го държиш в джоба си или го опаковаш във фолио, полицейските хрътки веднага ще те надушат дори сред навалицата. Освен това бебешките шишета не се връщат за амбалаж и няма опасност някое дете или пияница да ти го отмъкнат, докато пазаруваш. Защото и това ми се е случвало.
Кая кимна. Хари започна да се отпуска. Тя трябваше просто да продължи в същия дух. Хората, които от половин година не са говорили на родния си език, винаги стават словоохотливи в присъствието на сънародник. Съвсем естествено е. Нужно е само да следва същата линия.
— Разбрах, че харесваш коне?
— По принцип не — отвърна той, докато дъвчеше клечка за зъби. — Много бързо си променят настроението.
— Но обичаш да залагаш на конни надбягвания?
— Да, обаче пристрастеността към хазарта не е сред пороците ми.
Той се усмихна и Кая се удиви колко много усмивката променя физиономията му. Лицето му стана някак по-човешко, приветливо, момчешко. Напомни ѝ за късчето синьо небе, показало се над Мелдън Роу.
— В дългосрочна перспектива хазартът се оказва лоша стратегия за печалба. Но ако нямаш какво да губиш, той с единственият ти шанс. На едно състезание заложих всичко, което имах. Че и отгоре.
— Заложил си всичките си пари само на един-единствен кон?
— На два. Направих залог, който се нарича куинела: прогнозираш кои два коня според теб ще спечелят първо и второ място, независимо в какъв ред.
— И си взел заем от Триадата?
За пръв път Кая забеляза изненада в погледа на Хари.
— Кое кара влиятелен китайски престъпен картел да даде заем на чужденец, зависим от опиума, който няма какво да губи?
— Като чужденец през първите три седмици след подпечатването на паспорта ти в Хонконг получаваш достъп до ВИП-ложата на хиподрума в Хепи Вали — обясни Хари, извади цигара, запали я и издуха дима към мудния вентилатор, който по-скоро возеше на въртележка накацалите върху него мухи, отколкото да раздвижваше въздуха. — Там се спазват строги правила за облеклото и си уших костюм. Първите две седмици бяха достатъчно да се запаля. Запознах се с Херман Клойт — южноафриканец, забогатял от добива на минерали през деветдесетте. Той ме научи как да губя много пари с финес. Концепцията ми допадна. Вечерта преди състезанието през третата седмица му гостувах за вечеря. За да забавлява компанията, той ни показа колекцията си от африкански инструменти за мъчения от Гома. Шофьорът на Клойт ми подшушна слуха, че конят фаворит в предстоящата гонка бил контузен, но пазели това в тайна; въпреки всичко щял да стартира, защото бил изявен фаворит и имало вероятност да се получи така наречения minus pool, тоест заложилите на него да не спечелят нищо. Затова пък, ако попълниш и трите колонки върху бланката, можеш да си осигуриш печалба. Например с куинела. Но за да заложа, ми трябваше сериозен капитал, разбира се. Клойт ми отпусна заем заради сините ми очи и ушития ми по поръчка костюм.