Хари се загледа в догарящата си цигара и се усмихна.
— И? — подкани го да продължи Кая.
— И фаворитът спечели с шест обиколки преднина — сви рамене Хари. — А когато съобщих на Клойт за пълния си провал, той ме изгледа с искрено съжаление и учтиво ме светна, че като бизнесмен е длъжен да се придържа към общоприетите пазарни принципи. Това, увери ме той, не включвало използване на инструментите за мъчения от Конго, а задължението да продаде дълга ми с отстъпка на Триадата. Призна, че положението ми ще се усложни още повече, и ми отпусна трийсет и шест часа преднина, за да се измъкна от Хонконг, преди да е продал дълга ми на Триадата.
— Но ти не се възползва, така ли?
— Понякога схващам малко бавно.
— А после?
— После дойдох тук — разпери ръце той. — В "Чунгкинг".
— А какви планове имаш за бъдещето?
Той сви рамене и изгаси цигарата. Кая неволно се сети за снимката на Сид Вишъс от "Секс пистълс" върху обложката на албума им и за песента, в която се пееше "No fu-ture, no fu-ture[16]".
— Е, научи каквото ти трябваше, Кая Сулнес.
— Каквото ми трябваше ли? — намръщи се тя. — Не те разбирам.
— Нима? — Хари се изправи. — Ти да не си помисли, че се разбъбрих за пристрастеността си към опиума и за дълговете си, защото се чувствам самотен и се радвам да видя сънародница?
Кая мълчеше.
— Разказах ти всичко това, за да разбереш, че нямате нужда от отрепка като мен, и да се върнеш в Осло без чувство за неудовлетвореност от свършеното. Така няма повече да се сблъскваш със съмнителни типове по стълбищата, а аз ще спя, без да се притеснявам, че ще доведеш кредиторите право в дома ми.
Тя го погледна. Хари излъчваше строгост, почти аскетизъм, но в очите му гореше закачливото пламъче, което сякаш казваше "не приемай нещата толкова на сериозно". Или по-точно: "все ми е тая".
— Почакай — Кая отвори чантата си и извади малка червена книжка.
Подаде му я, наблюдавайки реакцията му. Той я разгърна и по лицето му се изписа изненада.
— Мамка му, ама това е оригиналният ми паспорт! — Да.
— Не мога да повярвам, че отделът е намерил толкова пари.
— Курсът на дълга ти е паднал — излъга тя. — Направиха ми отстъпка.
— Дано не си се охарчила, защото нямам никакво намерение да се връщам в Осло.
Кая го изгледа продължително. Изтръпна, защото не ѝ остана друг изход, освен да се възползва от последния си коз — онзи, който Гюнар Хаген я предупреди да изиграе само в краен случай — ако Хари прояви нечуван инат.
— Има още нещо — Кая се приготви за последната си атака.
Едната вежда на Хари се вдигна високо — навярно усети нещо тревожно в тона ѝ.
— Става дума за баща ти, Хари. — Кая си даде сметка, че по навик вмъкна малкото му име, както правеше обикновено, преди да поднесе подобни вести. В този случай обаче го направи искрено, а не само заради търсения ефект.
— За баща ми ли? — понита той, все едно изненадан, че има баща.
— Да. Свързахме се с него, за да го попитаме дали знае къде се намираш. Болен е.
Кая заби поглед в масата. Хари задиша по-тежко.
— Сериозно ли е? — попита той. Дрезгавината в гласа му се завърна.
— Да. Съжалявам, че го научаваш точно от мен.
Кая не смееше да вдигне очи. Чувстваше се силно смутена и затова чакаше. От телевизора зад тезгяха на Ли Юан се носеше разговор на кантонски. Кая едва преглътна. Нуждаеше се от сън.
— Кога излита самолетът?
— В осем. Ще те взема оттук след три часа.
— Сам ще стигна до летището — възрази Хари. — Първо трябва да уредя някои неща.
Той протегна ръка към нея. Кая го изгледа въпросително.
— Паспортът ще ми е нужен — поясни той. — А ти хапни нещо, че ще умреш от глад.
Тя се поколеба, но все пак му подаде паспорта и билета.
— Разчитам на думата ти — напомни Кая.
Хари я изгледа равнодушно.
И изчезна.
Часовникът над изход С4 на летище "Чек Лап Кок" показваше осем без четвърт. Кая изгуби надежда. Няма да дойде, разбира се. По силата на вроден рефлекс ранените животни и хора се скриват. А Хари Хуле бе повече от ранен. Докладите за Снежния човек описваха в подробности убийствата на жените, но Гюнар Хаген ѝ разказа допълнително неща, които не фигурираха в официалната документация: как психопатът посегнал на бившата приятелка на Хари, Ракел, и на сина ѝ Олег. Двамата напуснали страната веднага след приключването на случая. А Хари подал оставка и също заминал. Даваше си сметка, че е отнесъл много по-тежки травми, отколкото тя може да си представи.