Кая предаде бордната си карта на летищния персонал и се запъти към изхода за самолета. Вече започна да обмисля как да формулира рапорта за неуспешното си пътуване, но неочаквано го видя да тича към терминала под косите слънчеви лъчи, преметнал сак на рамо, с плик от безмитния магазин в другата ръка и димяща цигара в устата.
Хари спря до гишето за проверка преди допускането на пътниците на борда, ала вместо да даде на служителя бордната си карта, остави сака на земята и погледна умолително към Кая. Тя се върна.
— Проблем ли има?
— Извинявай, но не мога да се кача на самолета.
— Защо?
Хари посочи плика от безмитния магазин.
— Току-що се сетих, че всеки пътник за Норвегия има право да внесе само един стек цигари. А аз купих два. Така че освен ако…
По лицето му не трепна и мускулче.
Кая се помъчи да прикрие облекчението си зад добре изиграна досада:
— Хайде, аз ще взема другия.
— Много ти благодаря.
Хари отвори плика — Кая веднага забеляза, че вътре няма бутилки — и ѝ подаде отворен стек с цигари "Кемъл", където една кутия вече липсваше. Тя тръгна пред него, за да прикрие усмивката си.
На борда успя да остане будна до излитането. Видя как Хонконг се изгубва под краката им. Стюардесите започнаха да разнасят напитки и закуски, а погледът на Хари веднага се закова в количката, от която се чуваше весело подрънкване на бутилки. Забеляза как той затвори очи и промърмори едва доловимо "No, thank you"[17], когато стюардесата го попита желае ли нещо за пиене.
Кая се чудеше дали Гюнар Хаген има право, настоявайки, че мъжът до нея е онова, от което се нуждаят в момента.
После се унесе и заспа. Сънува как стои пред затворена врата, а от гората проехтява самотен вледеняващ писък на птица. Странно, защото слънцето грее ли, грее… Отваря вратата…
Събуди се. Бе отпуснала глава върху рамото му. Избърса слюнката от ъгълчетата на устата си. Гласът на командира обяви, че започват снижаване към летището в Лондон.
Пета глава
Паркът
Марит Улсен обичаше да кара ски, но мразеше да бяга. Изпитваше остра непоносимост към дишането си, учестено само след стотина метра, към разклащането на земята под краката ѝ като от земетресение, към изненаданите погледи на разхождащите се минувачи и картината, неизменно изникваща пред очите ѝ: представяше си двойната си брадичка, издутините по анцуга си, под който напират сланини, безпомощното си изражение тип "риба на сухо" с широко отворена уста, каквото бе виждала у други бегачи с наднормено тегло. Това бе една от причините Марит да насрочва трите си седмични тренировки из парка "Фрогнер" за десет часа вечерта. По това време там почти не се мяркаше жива душа. А случайно минаващите виждаха само силуета ѝ под малобройните фенери, докато тя пъхти по пътеките, прорязващи цялата територия на най-големия парк в града. А от малцината свидетели на тренировката ѝ онези, които разпознаваха депутатката от Работническата партия за района на Финмарк, се брояха на пръсти. Впрочем дори да зачеркнем представката "раз", съждението пак ще е вярно. Марит Улсен рядко се появяваше в публичното пространство. Когато се изказваше — обикновено от името на родния си край — не привличаше силно внимание като други, по-фотогенични свои колеги. Освен това по време на двата си мандата не бе допуснала нито един гаф. Ето така си обясняваше тя липсата на внимание към личността ѝ. Редакторът на местния вестник във Финмарк пък имаше друго обяснение: "Марит Улсен е състезател от лека категория", написа той в свой коментар: язвителен намек за физиологичните ѝ особености. Редакторът все пак не изключваше вероятността тя да участва в правителство на Работническата партия, защото според него Марит Улсен отговаряла на най-важните критерии за член на бъдещ кабинет: посредствено образование, представителка на нежния пол и провинциален произход.
Е, навярно този нахалник имаше право в известен смисъл. Тя не беше от политиците, вещи в строежа на мащабни, сложни — и въздушни — кули. Ала идваше от недрата на народа и знаеше как живеят обикновените хора. Нейният глас би могъл да представлява интересите им пред самодоволното и себично население на столицата. Защото гласът на Марит Улсен избликваше от сърцето ѝ. Там се криеше нейната сила, това нейно преимущество я доведе там, където въпреки всичко успя да стигне. Благодарение на словесната си интелигентност и на чувството си за хумор — според южняците "севернонорвежко" и "пиперливо" — се открои като сигурен победител в малкото дебати, в които успя да си издейства участие. Въпрос на време е да я забележат. Само да се отърве от излишните килца. Проучванията показват, че избирателите са по-малко склонни да вярват на политици с наднормено тегло, защото подсъзнателно свързват повечкото тлъстини е липса на самоконтрол.