— Какво търси цяла детска градина на летището? — учуди се мъжът зад волана — Бьорн Холм.
Волвото беше най-любимата му придобивка. Единствено миризмата на шумното, но удивително добре функциониращо парно отопление, от пропитите с пот седалки, от прашасалата поставка за шапки под задното стъкло беше в състояние да му възвърне душевния комфорт. Особено под акомпанимента на двигателя, работещ на максимални обороти, тоест с около осемдесет километра в час на равно, и на Ханк Уилямс от касетофона. Бьорн Холм от Отдела по експертно-криминална дейност беше селско момче от Скрея с каубойски ботуши от змийска кожа и кръгло лице с леко изпъкнали очи, които му придаваха постоянно учуден вид. Това лице бе заблудило не един началник. Ала в действителност в Норвежката полиция от златната ера на Вебер не се бе раждал по-талантлив криминалист от Бьорн Холм.
През този ден Холм беше облечен в меко велурено яке с набрана кожа за украса по дължината на ципа и ямайска плетена шапка, откъдето се подаваха най-гъстите и рижи бакенбарди, които Хаген бе виждал от тази страна на Северно море. Почти покриваха бузите на Холм. Бьорн сви леко встрани и спря на паркинга за кратък престой. "Амазон"-ът изхълца, а двамата мъже слязоха. Хаген вдигна яката на палтото си, ала това не попречи на дъжда да засипе голото му теме с водните си снаряди. Заради венеца от гъста черна коса около тонзурата му някои хора го подозираха, че не е плешив, а просто посещава ексцентричен коафьор.
— Я ми кажи, Бьорн, якето ти пропуска ли вода? — попита Хаген, докато крачеха бързо към входа.
— Да.
Докато чакаха във волвото, Кая Сулнес телефонира да им съобщи, че самолетът от Лондон кацнал десет минути преди разписанието и тя изгубила Хари Хуле от поглед.
Гюнар Хаген влезе през въртящата се врата и се огледа. Видя Кая, седнала върху куфара си до гишето за таксита, кимна ѝ и се втурна към залата за пристигащи. Двамата с Холм използваха случая, когато някакъв пътник отвори вратата, и се шмугнаха вътре. Охранител понечи да ги спре, ала Хаген извади служебната си карта и процеди "полиция". Охранителят кимна, готов едва ли не да се поклони.
Началникът сви вдясно и мина покрай митничарите и кучетата им, наредени пред лъскави метални гишета, които му напомняха на чекмеджетата с трупове в моргата. После влезе в кабината за обиск и се закова на място толкова рязко, че Холм за малко да се блъсне в гърба му.
— Здрасти, шефе — поздрави познат глас през стиснати зъби. — Съжалявам, че не мога да се изправя.
Бьорн Холм надникна над рамото на шефа си. Гледката щеше да го преследва до края на живота му. Наведен над облегалката на стол, стоеше мъжът, превърнал се в жива легенда не само в Столичното полицейско управление, а и в цяла Норвегия. В страната не остана полицай, който да не знае поне една невероятна история с негово участие — за добро или лошо. Самият Холм бе работил в тясно сътрудничество с него, но не и в такава близост, каквато се откри пред очите му, докато ръката на митничаря, в латексова ръкавица, се губеше между бледите бузи на задника на легендата.
— Оттук поемам аз — побърза да го спре Хаген и размаха служебната си карта пред лицето на митничаря. — Пусни го.
Служителят се втренчи в главния полицейски инспектор. Прекрати заниманието си с голяма неохота, принуден от по-възрастен свой колега с жълти нашивки на раменете, който му кимна със затворени очи. Митничарят завъртя за последно ръката си и я извади. Жертвата простена тихо.
— Обуй си панталоните, Хари — подкани го Хаген и се обърна.
Хари го послуша и се обърна към митничаря:
— И на теб ли ти беше толкова приятно, колкото на мен?
При появата на тримата ѝ колеги Кая Сулнес стана от куфара. Бьорн Холм отиде да докара колата, а Гюнар Хаген — да купи нещо за пиене от близкия павилион.
— Често ли те проверяват? — поинтересува се Кая.