— Всеки път.
— Мен никога не са ме спирали за митническа проверка.
— Знам.
— Откъде?
— Защото митничарите имат страшно набито око. У теб не могат да открият нищо подозрително, докато аз отговарям поне на половината критерии за криминален тип.
— Да не би да смяташ митничарите за предубедени?
— Някога пренасяла ли си забранени стоки?
— Не — засмя се Кая. — Но ако наистина са толкова добри, щяха да забележат, че си полицай и да те пуснат да минеш.
— Сигурно и това са забелязали.
— Стига де. Само по филмите има чак толкова прозорливи митничари.
— Дали? — Хари затърси опипом цигарите си. — Погледни гишето за таксита. Виждаш ли мъж с присвити, малко несиметрично разположени очи?
Тя кимна.
— Откакто дойдох в тази зала, вече за втори път си подръпва колана. Все едно на него виси нещо тежко, например чифт белезници или полицейска палка. Това движение се автоматизира, ако си работил в патрулка или в ареста няколко години.
— И аз съм работила в патрулка, но никога…
— Този мъж в момента работи за Отдела за борба с наркотиците и се оглежда за хора, по чиито лица се изписва прекалено силно облекчение след проверката, или които бързат да отидат до тоалетната, защото не издържат повече с дрога в ректума. Следи и за хора, които си разменят куфари, защото често контрабандистите молят някой отзивчив спътник да пренесе чанта през митническата проверка и нищо неподозиращият наивник всъщност прекарва цялата пратка с наркотици.
Кая наклони глава, а по устните ѝ се изписа усмивка.
— Или просто панталоните на заподозрения по принцип му стоят леко паднали, а той е обикновен гражданин, който чака майка си, и ти грешиш.
— Възможно е — съгласи се Хари, погледна си часовника, а после и часовника на стената. — Грешки стават непрекъснато. Наистина ли вече стана обяд?
Волвото пое по магистралата, а уличните лампи светнаха. На предните седалки Холм и Кая Сулнес подеха оживен разговор под дискретното хлипане на Таунс ван Зант от касетофона. На задната седалка Гюнар Хаген прокара длан по гладката чанта в скута си, изработена от свинска кожа.
— Иска ми се да можех да ти направя комплимент за външния вид — отбеляза тихо началникът.
— Уморих се от полета, шефе — обясни Хари, който по-скоро лежеше, отколкото седеше върху седалката.
— Какво се е случило с челюстта ти?
— Дълга и отегчителна история.
— Както и да е. Добре дошъл у дома. Приеми искреното ми съжаление, задето се прибираш по такъв повод.
— Мислех, че съм си подал оставката.
— Случвало се е неведнъж.
— Колко още трябва да подам?
Гюнар Хаген изгледа бившия си подчинен, отпусна вежди и понижи глас:
— Пак казвам: съжалявам, задето се прибираш по неприятен повод. Разбирам колко тежко преживя последния случай. Двамата с любимата ти жена станахте жертва на психопат и… е нормално да искате да промените живота си. Но ти си детектив, Хари, това ти е работата.
Хари подсмъркна, все едно още със стъпването на норвежка земя си бе навлякъл настинка.
— Две убийства, Хари. Дори не знаем в подробности как са извършени, но се забелязва един и същ почерк. А опитът, за който последния път платихме твърде скъпо, изостри бдителността ни.
Главният полицейски инспектор спря дотук.
— Не се страхувай да изречеш думата на глас, шефе.
— Още не съм напълно сигурен.
Хари се загледа в хълмистата местност, в покафенелите поля, където още не бе паднал сняг.
— И преди се е случвало да подозираме, че вилнее сериен убиец, но всъщност тези престъпници са рядка порода.
— Знам — кимна Хаген. — Досега в професионалната си кариера съм се сблъсквал с един-единствен: Снежния човек. Но този път почти не се колебаем. Жертвите не са свързани помежду си, а в кръвта им открихме еднакво упойващо вещество.
— Значи, има нещо съмнително. Е, успех.
— Хари…
— Възложи случая на някой способен полицай, шефе.
— Ти си способен полицай.
— Вече се разпадам.
— Ще те сглобим — увери го Хаген, след като си пое дълбоко дъх.
— Beyond repair[20] — възрази Хари.
— Единствен ти в страната притежаваш необходимите знания и опит, за да разследваш серийни престъпления.
— Ами извикайте някой американец.
— Много добре знаеш, че не става така.
— В такъв случай съжалявам.
— Така ли? Вече две млади жени изгубиха живота си, Хари.
Бившият старши инспектор махна с ръка, когато Хаген отвори чантата си и извади кафява папка.